Католическото присъствие на Африканския континент

По територия Африка е третият континент след Азия и Америка. Нейната площ заема 20,3% от земната площ на планетата. Според демографските изследвания предоставени от Обединените Нации през 2005 година, населението на африканския континент е било 922.011.000 души или 14,15% от земното население. Пак според същите изследвания, през 2010 година населението на този континент ще бъде 1.032.013.000 души или почит 15% от населението на Земята. Тези данни се отнасят за 54 държави на територията на този континент. Броят на католиците през последните години е нараснал с 3,1%, процент който е по-висок от този на демографския растеж на континента (2,5%). Очаква се до 2050 година три африкански държави да влезнат в списъка на 10.те държави с най-голямо присъствие на католици. Това са държавите Конго, Уганда и Нигерия. Разпространяването на католицизма в под-сахарския регион през ХХ век бива охарактеризирано като един от най-големите мисионерски успехи в историята на Църквата. От 1.900.000 католическо население през 1900 година в края на 2000 година то наброяваше 139 милиона. Растежа на католицизма в Африка може да се обясни както с нейния демографския растеж така и с успехите на евангелизацията. Забелязва се също и увеличаване на званията. Регоналната семинария на Западна и Източна Нигерия е най-голямата в света с 1100 кандидата за свещенство. Неговите студенти представляват една пета от общия брой семинаристи в Америка. Католическата Църква в Африка е организирана на 42 епископски конференции. В шест от тях са включени повече от една нация. Всички епископски конференции са членове на Симпозиума на Епископските Конференции на Африка и Мадагаскар (SECAM), в който поместните Църкви са разделени на десет различни арии по регионална координация. През месец септември, в навечерието на Синода на Епископите на Африка, ще се проведе пленарната Асамблея на SECAM.

В настоящия момент Църквата в Африка е изправен пред множество вътрешни и външни предизвикателства. Църквата в „черния континент” днес е призована да даде конкретни отговори за растящата евангелицазия, както що се отнася до структурите така и за възпитанието. Африканските епископи осъзнават, че не е достатъчен само растежа: нужно е той да върви заедно с „качеството на вярата” и това изисква подготвени и подходящи за тази мисия хора. Твърде много са също и икономическите, социални и политически проблеми, с които Църквата в Африка трябва да се бори. В едно с тези, вече вкоренени проблематики, Църквата трябва да се съобразява с войните и различните етнически, национални или мултинационални конфликти, нарушаването на човешките права, които се сблъскат с безразличието на международната общност. Именно поради това африканската Църква, повече от всякога има нужда в настоящия момент да разшири и утвърди ролята на миряните по призива на Папа Йоан Павел ІІ, при едно от неговите посещения на този континент. Не на последно място измежду множеството предизвикателства за тази Църква са Исляма, Петдесятниците и множеството традиционни религии присъстващи на континента. Многообразието от религии е присъщо за Африка. Ислямът, втората най-разпространена религия в едно с християнството, се среща предимно в северните части на континента, в следствие на арабското завладяване през Средновековието. Тук е застъпено сунитство. Значителна част от населението изповядва местни религиозни вярвания и култове към духове, предмети и явления. В Бенин вуду-магията е със статут на официална религия. Религиозното разнообразие в континента и политическите граници, прокарани на неетническа основа са в основата на редица военни кървави конфликти, съпътстващи развитието на африканския континент през най-новата му история.