Срещата между Евангелието и съвреманната културата в изграждането на едно по-хуманно общество

„Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам”. Известната реч, която намираме в Деянията на Апостолите, от който е извлечен този откъс избран като тема на Академичния форум за Юбилейната година на Свети Павел за студентите, бе произнесена от Апостола на езичниците пред Атинския ареопаг. На този хълм се събираха мъдреците на тогавашната епоха, за да разискват големите теми на онова време. Същите тези мъдреци поискаха от Павел да им говори за „новата доктрина”, която проповядва „в синагогата с иудеите и с набожните, и всеки ден на тържището на тези с които се срещаше”. Това събитие отбеляза срещата между християнската доктрина и езическата култура. На интелектуалците от онова време Павел възвести Добрата Вест на Бог, „който е Господ на небето и на земята” и „ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме”.

Именно на „Евангелие, култура и култури” е посветен Академичния международен форум, на който е домакин тези дни Европейския Университет в Рим. Форума е организиран от Римския Викарият със сътрудничеството на Министерството на образуванието, университета и научното изследване, Министерството на външните работи и икономическото развитие заедно с Общината, Провинцията и Региона на областта Лацио. Заключителния ден на Форума, 15 март, ще бъде отбелязан с отслужването на Света Литургия в римската базилика посветена на Свети Павел, на която 115 миропомазани ще подновят своите обети на вярата. След края на литургията ще има директно включване с площад Свети Петър за неделната молитва Ангел Господен с Бенедикт ХVІ.

„Това събитие – пояснява директора на Офиса за пасторална дейност в университетите към Римския Викарият – ще ни даде възможността да разберем по какъв начин Евангелието се среща със съвременната култура. Това ще бъде момент от голямо значение за университетския свят, който както Павел на Атинския ареопаг, е призован да размисли за ролята на Евангелието в Университетите, да го развие и насърчи”.

Работните срещи на Форума бяха открити в сградата на Римското кметство в присъствието на кмета на Рим Джани Алемано, председателя на Провинцията Никола Дзингарети, и този на Региона, Пиеро Марацо. На първата работна сесия на Форума се изказаха държавния секретар на Светия Престол кардинал Тарчизио Бертоне, архиепископ Джанфранко Равази, председател на Папския Съвет за Културата и почетния професор от Университета в Торонто (Канада) Ерик МакЛуан.

„Църквата и Университета са призвани, с различна специфичност на присъствие и действие, да насърчават една култура способна да даде отговор на истинските и автентични очаквания на съвременния човек”, отбеляза кард. Бертоне при откриването на първата работната сесия на Форума, която бе на тема „Евангелие и култура за едно нов хуманизъм”. Днес, отбеляза кардинала, „е все по-наложително да се намери подходящо решение за съвременния човек, за да може той да живее пълнотата на своя живот, в една ситуация на силна устременост на историята и в контекст на все по взискателна взаимна зависимост”. Преди всичко, продължи, се наблюдава все по-често нуждата да се преоткрие и актуализира на светлината на кризата, в която се намира модерното общество „вътрешния динамизъм на Евангелието и културата”. Ако в миналото, подчерта кард. Бертоне, културата, с нейните ценности и обичаи, бе израз на цивилизацията на един народ или общество „в съвременното общество културата се отличава като стремеж за познание, придобивайки по този начин генетична роля в цивилизацията”. Този епохален пасаж създаде не малко трудности в разбирането на културата, която придобива все по-неясно и двусмислено значение, допринасяйки за разделението между различните култури, каза кардинала.
„Това обяснява, защо през последните години преобладава убеждението, че срещата на Евангелието с културата, или с културите, може да стане само на съществено ниво, защото християнството принадлежи на сферата на религиозното изживяване на една общност и като токова е неподходящо за съпоставка със съвременното общество, което е вече далеч от древните динамики на една цивилизация”. В действителност, отбеляза кардинала, още от самото начало срещата между Евангелието и културата бе осъществено не само чрез неговите исторически прояви, а преди всичко чрез неговото генетично ядро, а именно човека, който търси истината, защото „Евангелието не се отъждествява с никоя цивилизация, а по-скоро я оживява и насърчава”. Евангелието, каза кард. Бертоне цитирайки думите от Папската Енциклика Deus caritas est „не е едно предложение, една идея или една етична система, то е срещата с една Личност, със Словото станало Човек, което е основата на космическата и историческа действителност”.

Интересна бе и лекцията на почетния професор от Университета в Торонто (Канада), Ерик МакЛуан, който се спря на темата „Евангелието в съвремените ареопаги”. В нея професор МакЛуан начерта настоящия контекст в който живеем, като среда изпълнена с „информация” и „софтуер”, доминирана от едно „глобално прераждане”. Интернет, отбеляза професора, „се превръща в един вид склад на цялото човешко познание. Мрежата ни предоставя призрака на старата устна енциклопедия, независимо че ни се представя в една изцяло нова електронна форма”. „За много векове християнството се уповаваше на ограмотяването като средство за разпространение и предаване на Евангелието. Днес, когато ограмотяването е заместено от електронната информация, се сблъскваме с една култура лишена от ограмотяването”, отбеляза проф. МакЛуан. В този контекст, „културната католическа традиция се опитва да играе ролята на контракултура в електронния свят”, защото, „насърчава ограмотяването, било то пряко посредством четенето на Светото Писание и неговия коментар, било то непряко посредством нейната настойчивост за идентичността, душата, отговорността и спасението като лични и индивидуални елементи”. Средата в която живеем, завърши проф. МакЛуан, изградена върху „многократни ограмотявания” е сигурен знак, че двете книги, тази на Природата и тази на Светото Писание, „придобиват отново своята роля”: „модерното обучение, трябва да включва възпитанието в четенето на тези две книги, божествената и човешката, Евангелието и културата”.