Папата не е сам: реакции на епископите за писмото относно йерарсите ръкоположени от
монс.Льофевр.
Дълбока благодарност: тези са чувствата отличаващи реакциите на епископите за писмото
на Бенедикт ХVІ относно отмененото отлъчване на йерарсите от Братството Свети Пий
Х. Един документ, предизвикал широк отзвук, не само в католическия свят и който е
определен от много страни като безпрецедентен. Бенедикт ХVІ не е сам. Епископите
са с него. Единодушно подчертават необикновения стил, скромен и смел, същевременно
ясен и братски, използван от папата в писмото по въпроса за епископите ръкоположени
от монс.Льофевр. Председателят на Германската епископска конференция, монс.Роберт
Золитш, който днес се срещна с папата, постави акцента върху необикновения жест
на Светия Отец:
Ich habe ein Schreiben eines Papstes in dieser personlichen
Art… „Никога не ми се е случвало да прочета текст от един папа толкова личен
и толкова открит. А това много ми харесва. То е и един знак за комуникативност, един
знак за факта, че Папата сам желае да влезе в разговор с епископите и да обясни на
цялата епископска колегия кои са доводите, които са го подтикнали и как той вижда
цялата ситуация. Направи го, защото имаше усещането, че не е разбран достатъчно относно
крайната цел на своята постъпка. Харесва ми факта, че Папата изрази всичко това по
един личен начин”. Изненадващият стил на този документ е подчертан и от архиепископа
на Париж, кардинал Андре Вен-Троа:
“Le style de sette lettre est
tout à fait personnel…” Стилът на това писмо е наистина личен. Мисля, че
Папата е бил впечатлен, мисля, че е бил засегнат от реакциите на някои християни,
защото разбра, че за някои – както той сам казва – това е повод да извади на бял свят
стари рани, омраза, болки. Налице е обаче и възможността да изрази една дълбока привързаност
към Църквата. Затова бе необходимо Папата да отправи едно послание към всички верни.
От първите реакции, които чух, коментарите са много положителни и вземат под внимание
обясненията и размишленията, които Папата представя. Второто разсъждение, което бих
искал да направя е, че тази жива връзка между Престола на Петър и местните Църкви
е тази, която формира житейската тъкан на Църквата; следователно, не може да се учудваме
от факта, че тази тъкан е жива, чеима съществена и богата размяна между
Папата и епископите: това е самата същност на нашата връзка! Благодарност
към Папата е изразена и от австрийските епископи, събрани тези дни на пролетна асамблея.
В нота епископите от Австрия подчертава пасторалното внимание на Бенедикт ХVІ, който
пожела да обясни нашироко доводите, които са го довели да отмени отлъчването на епископите
ръкоположени от монс.Льофевр. В публикувана нота и йерарсите от Италианската епископска
конференция дават висока оценка и благодарят за ясните думи на Папата. Силно задоволство
изразява от името и на швейцарските епископи монс. Пиер Джакомо Грампа, епископ
на Лугано: „Посрещнахме писмото на Светия Отец с дълбоко вълнение и заради
тона на скромност и на братолюбие, които Светият Отец демонстрира. Писмото подчертава
един деликатен стил. Пожеланието е, този стил да може да навлезе в ръководенето на
Църквата. Подновяваме нашата солидарност към Светия Отец. Това негово писмо е доказателство
колко несправедливи обвинения бяха отправени към него, но това би могло да се яви
и като положително преоткриване за измеренията на този Папа, които убягватна мнозина".
От своя страна, генералният настоятел на Общността
Св.Пий Х, монс.Бернард Феле, благодари на Папата за писмото и го уверява, че льофеврианите
нямат намерение да спрат Традицията до 1962 г., т.е. преди Втория Ватикански събор.