Отец Ломбарди: "Папата признава грешките с яснота и скромност и ни води към най-същественото. Случаят Уилямсън е приключен”

„Писмото на Папата наистина е необичаен документ, който заслужава максимално внимание. Никога досега в своя понтификат Бенедикт ХVІ не се е изказвал така персонално и вълнуващо по един обществен дебат. Няма съмнение, че писмото е негово от първата до последната дума.

Папата преживя случая с отмяната на отлъчването и последвалите реакции с очевидно съпричастие и болка. Говори за една „разпалена дискусия, невиждана от дълго време”, и се чувства длъжен да се намеси, за „да допринесе за мира в Църквата”, която вижда разтревожена.

Със своята обичайна яснота и скромност, признава границите и грешките повлияли негативно на случая и с голямо благородство не приписва отговорността на други, като по този начин проявява солидарност със своите сътрудници. В писмото говори за недостатъчна информация относно случая Уилямсън и недостатъчна яснота при представянето на отмяната за отлъчване, както и нейния смисъл.

Парадоксален е факта, че от един помирителен и милосърден жест се ражда ситуация на остро напрежение, което налага да се запитаме и се замислим какви духовни аспекти са се проявили и са в полза на този случай.

Първият критерий по който Папата иска да се замислим е заповедта за помирение „с ближния, който има нещо срещу мен”, която Господ дава в Словото Планината. Въпросите на Папата са настойчиви и одухотворени от истинско безпокойство за единението. Изразява критика към чувството на реализъм, припомняйки сериозните дефекти в многобройните изрази на традиционалистите, но има същото отношение и към членовете на Църквата и обществото, които сякаш се противопоставят с фанатична непримиримост към всяко усилие към помирение или само за признаването на положителни елементи у другия. Духовният реализъм достига своята кулминация, когато цитира думите на Св.Павел от посланието му към Галатяни в които предупреждава „да не се хапят изяждат един други”.

Освен грешките или несполуките, които трябва да се признаят и превъзмогнат доколкото е възможно и освен вниманието да се избегне засягането на критични точки, Папата ни води смело и решително към Евангелието, като фундаментален и последен критерий, не само за християнския и църковния живот, но също и за неговото Църковно правителство. Защото само от общото обръщане към Евангелието можем да очакваме преодоляването на разделенията, както и за дълбокото разбиране на Традицията и Втория Ватикански събор. И накрая, от това писмо разбираме, че Папата, произнасяйки се от първо лице в кризисна ситуация, ни води към преоткриване на същественото, най-дълбокото и радикалното, откъдето отново да поемем да вървим.


Един, неприятен епизод, който е приключен с едно ясно обяснение към приятелите-евреи. Случаят Уилямсън, видян погрешно като опровержение на започналото помирение между християни и евреи, изглежда преодолян, но дава възможност на Папата да припомни, че всички стъпки направени за единението още от Втория Ватикански събор са цел и на неговата лична богословска работа”, както и да благодари на приятелите евреи за техния принос за възстановяване на доверието”.