На генералната аудиенция Светият Отец осъди терористичните действия в Северна Ирландия. Свети Бонифаций пример за изграждането на мирно и справедливо общество

Апел за мир в Северна Ирландия, след двата атентата през последните дни, отправи Бенедикт ХVІ по време на генералната аудиенция, която проведе тази сутрин на площад „Св. Петър”. Папата изрази своята категорична присъда над тероризма и призова „усилията да бъдат умножени”, за да не бъде „угасена надеждата”, запалена от мирния процес в Ълстър. След 30 годишна омраза и още едно десетилетие на деликатно равновесие, завършило с помирение в далечния Велики Петък на 1998г., днес в Ълстър отново се завръща страха на разделението. И Папата не закъсня да заклейми насилието, отнело живота на двама британски войници и един полицай:
 
„Изразявам категорична присъда над тези мерзки терористични действия, които освен че оскверняват човешкия живот, поставят в опасност започналия политически процес в Северна Ирландия и застрашават да бъдаг угасени надеждите в района и в целия свят. Моля се на Всевишния Господ, никой да не бъде победен от насилието, а да се умножат усилията за изграждането на мирно, справедливо и помирено общество, посредством мирния диалог”. 

Папският катехизис бе посветен на Св.Бонифаций, англосаксонски епископ живял и проповядвал преди 1300 години, който може да послужи за пример на съвременните хора за изграждането на едно мирно и справедливо общество, базиращо се на християнските ценности. Бенедикт ХVІ го нарече „всеотдаен мисионер”, допринесъл дотолкова за разпространението на Евангелието в Централна Европа, че с право е бил и още е наричан „апостола на Германите”:
 
„Той внедри в немско говорещите народи един по-хуманен начин на живот, благодарение на който по-добре биваха зачитани ненарушимите човешки права (…) Ако съпоставим неговата изгаряща вяра и ревност към Евангелието с нашата вяра, която често е равнодушна и бюрократична, ще видим какво трябва да направим, за да обновим нашата вяра и дадем в дар на нашето съвремие скъпоценната перла на Евангелието”. 

Благодарение на тези две качества на апостола – към които се прибавят една изтънчена ерудираност – Бонифаций поиска и получи от Папа Грегории, който го въздигна в епископски сан, да проповядва Евангелието на езическите народи на Европа, отричайки се от спокойствието на монашеския живот. Неговия избор, отбеляза Бенедикт ХVІ, се превърна в „неуморно” усилие, подкрепено от монасите и монахините, носител на тяхната духовност и за които основа нови манастири. Тази всеотдайност и неприкосновена вярност, която е притежавал към Апостолския Престол, са променили образа на Стария континент:
 
„Плод на това усърдие бе здравия дух на единство към Светипетровия приемник, който Бонифаций успя да предаде на Църквите по територията на своята мисия, присъединявайки към Рим народите на Англия, Германия и Франция. По този начин допринесе по едни определящ начин за полагането на тези християнски корени на Европа, които ще дадат благодатни плодове в бъдещите векове”. 

Свети Бонифаций умира като мъченик през 754 г., но с това не умира неговата ревност и пастирски стил, съсредоточен върху „централното място на Словото Божие” и усърдното проповядване, което той практикува до напреднала възраст. Един стил, подчерта Папата, който напомня на съвременните вярващи, че „християнството, помага за разпространението на културата и насърчава човешкия прогрес”. Тази негова жар Бенедикт ХVІ посочи за пример при поздравите към различните епархийски групи присъстващи на аудиенцията:
 
„Скъпи приятели, това наше съвремие, често белязано от тъмни сенки, трябва да бъде озарено от Христос - живото слънце на надеждата. Той обеща да бъде винаги с нас и по многобройни начини ни показва Неговото присъствие. На вас се пада задължението да оповестявате и свидетелствата непрестанната любов, която ни придружава във всяка една ситуация. Не се страхувайте да се доверите на Христос и разпространявате Неговото Евангелие по всяко кътче на земята”. 

Вълнуващ бе момента по време на аудиенцията, когато Бенедикт ХVІ преди да се оттегли Апостолическия Дворец, се спря пред Джанпиеро Стекато, бивш служител на железниците от Пиаченца, от 10 години парализиран от „синдрома Locked-in”. Джанпиеро Стакато, придружен от съпругата и двете си деца, връчи послание на Светия Отец, в което се чете: „Желая да Ви предам това, което моето тяло се опитва да скрие: искам да живея”. „Непрестанно благодаря на Господа, за привилегията, че съществувам”