Диалог

В писмото до италианският сенатор Марчело Пера, по повод публикуването на неговата книга „Защо трябва да се наричаме християни”, Бенедикт ХVІ посочва необходимостта от „междукултурен диалог, който да задълбочи културните последствия от основните религиозни идеи”. Това твърдение предизвика множество коментари, но не за първи път Светия Отец изразява открито свое убеждение и се опитва да насочи в тази насока диалога с другите религии. Още в първите моменти от своя понтификат, в посланието след литургията в съслужение с кардиналската колегия, Бенедикт ХVІ ясно подчерта линията, която има намерение да следва в диалога: „Няма да пестя сили в следването на диалога на надеждата, започнат от моите предшественици с различните култури, защото взаимното разбирателство е изворът на условията за едно по-добро бъдеще”.

Това намерение бе последвано и потвърдено в различни случаи, показвайки ясно позицията на Светия Престол за диалога с другите религии, между които на първо място изпъква диалога с исляма. С понтификата на Бенедикт ХVІ се премина от атмосферата на теоретична обмяна към един конкретен диалог между културите, плод на различни религиозни традиции. Декларацията Dominus Jesus бе тази която поясни по един категоричен начин, че междурелигиозния диалог трябва да избегне пътя, който може да отведе към „релативизъм на религиите”. Това в действителност бе една опасност, която можеше да се породи в един климат на „морален и интелектуален анархизъм, който води до неприемането на единствената истина. Междурелигиозния диалог не трябва да се превърне в едно празно движение”, отбелязва кардинал Ратцингер в интервю пред италианския всекидневник „Република” от 16 януари 2005 година. Ако диалогът се развива върху богословски теми, като Божието естество и пътищата които водят до спасението, неизбежно се изпада в едно стерилно противопоставяне, а от друга страна в прекалено примирение, т.е. да се считат за еднакво истински всички религии.

Dominus Jesus поясни богословските термини до които може да стигне диалога с другите религии. Но Бенедикт ХVІ поясни, че диалога може и трябва да се осъществи между културите, които са плод на различни религии. Съсредоточаването на диалога върху културни теми улеснява разглеждането на възлови въпроси, като достойнството на човешкото същество, уважението към жената и зачитане на религиозната свобода - теми които не биват разглеждани от богословския диалог и обичайните молитвени срещи.

Първата среща на Светия Отец с представители от другите религии се състоя в Кьолн, само пет месеца след неговото избиране за глава на Римокатолическата Църква. Особено значение придоби срещата с мюсюлмански представители (20 август 2005 година) с които диалога бе съсредоточен върху „културни” теми. Йезуита Самир Кхалил Самир, коментира думите на Светия Отец, като подчертава че неговия начин на мислене е носител на една силна идея: „Диалога с исляма и с другите религии може да бъде един богословски или религиозен диалог само в широкия смисъл на думата, и само ако е основан върху моралните ценности. Той трябва да бъде диалог между култури и цивилизации”. Защото – пише учения йезуит – „става въпрос за всеобщото съжителство при конкретните политически, икономически, исторически и културни аспекти”. "Бенедикт ХVІ предлага „да се излезе от религиозния диалог, за да се поставят хуманните аспекти в основата на този диалог, защото само те са универсални и общи за всички”.

Факта, че се премества диалога от религиозната към културната сфера, позволява на Бенедикт ХVІ не само да бъдат разгледани централни теми като достойнството на човешката личност и религиозната свобода, но и да вземе дистанция от някой аспекти на модерното западно общество, които са против католическата традиция. Става въпрос преди всичко за възловия въпрос във отношенията между Запада и останалите култури, а именно за ролята на жената и в последствие за семейната и сексуална етичност. В този смисъл, Бенедикт ХVІ, независимо че ревностно защитава достойнството и равенството между мъжът и жената, взема дистанция от процеса на еманципацията на жената в западното общество, съсредоточено в разделението между сексуалността и размножаването.

Бенедикт ХVІ многократно разобличава моралната криза, в която е потопено западното общество, посочвайки я в своята книга „Солта на земята”, като една от основните причини за настоящия конфликт с мюсюлманите.

Именно Западното общество се опита да премахне от брака всичко това което представляваше жертва и отричане, защото не отговаряше на проекта за личното реализиране, премахвайки по този начин неговото истинско значение. В този контекст първата Енциклика на Бенедикт ХVІ, Deus caritas est, припомня за богатството на християнския брак както за секуларизираната западна култура, така и за другите култури. Още веднъж един богословски аргумент, като този за съпружеската любов, може да бъде прибавен към културния диалог; към диалога основан върху реалния живот на човешките същества, върху тази действителност от тяхното всекидневие, където се изживява възможното съжителство между различни културни традиции.
Светла Чалъкова