Бенедикт ХVІ посети римското кметство и призова административните власти и граждани към солидарност и помощ в интергацията

Рим трябва отново да се върне към своите „християнски и граждански корени”, ако иска „да стане инициатор на един нов хуманизъм”, който защитава достойнството на всеки човек, помага за преодолява актуалните социални и икономически трудности и контрастира „духовната бедност” в най-деградиралите среди. Тази е повелята, която Бенедикт ХVІ остави на Вечния град, в края на своята визита на римския Капитолий, където се намира седалището на римското кметство. Пред кмета Джани Алемано и пред неговите сътрудници Папата засегна „горещи” теми от икономическата криза, интеграцията и престъпността в града. След това поздрави римляните, стекли се още от сутринта на площада пред кметството. Накрая направи кратка визита и в близкия манастир на Света Франческа Римска, където почете тленните останки на светицата.

След единайсет години, един Папа отново се изкачва на Капитолийския хълм, символизиращ гражданския, религиозния и политически център на Рим. Бенедикт ХVІ се изкачи на най-малкият и най-важен от седемте римски хълма, следвайки своите предшественици, Павел VІ през 1966 г. и Йоан Павел ІІ през 1998 г. По обяд той произнесе слово пред членовете на общинския съвет събран на извънредно заседание в аулата Юлий Цезар. Думите му бяха насърчение към администраторите и изразиха желанието му „да сподели очакванията и надеждите на гражданите”, вслушвайки се в техните „грижи и проблеми”. Но също така и да подчертае, че за да продължава да бъде „фар на живота и свободата, на моралната цивилизация и на устойчивото развитие”, Рим има нуждата да се опре на „вечните ценности” на Евангелието:
 
„В пост-модерната ера Рим трябва да си възстанови отново своята най-дълбока душевност, своите граждански и християнски корени, ако иска да бъде инициатор на един нов хуманизъм, поставящ в центъра въпроса за човека, признат в неговата пълна действителност. Човекът, откъснат от Бог, остава лишен от своето трансцедентно призвание. Християнството е носител на едно светло послание върху истината за човека, а Църквата, която е пазител на това послание, съзнава своята отговорност по отношение на съвременната култура”. 

Няколко минути преди 11 часа, кметът на Рим, Джани Алемано, посрещна Папата на входа сред овациите на събралите се и под погледа на акредитираните близо 400 журналисти. Преди да влезе в сенаторския дворец, Бенедикт ХVІ се обърна не веднъж към гражданите изпълнили площада, на който се издига известната конна статуя на Марк Аврелий. Няколко минути след това, телевизионните камери го показаха от малкия балкон от кабинета на кмета, откъдето се открива гледката на Форо Романо, огрян от слънцето.


Церемонията протече според програмата: поздрав на Папата към съветниците и служителите в аулата на Гоблена, подпис в почетната книга в залата на знамената. С продължителни ръкопляскания Бенедикт ХVІ бе посрещнат в залата за съвещания, където бе поздравен от кмета, който подчерта значението на тази визита и се спря между другото на концепцията за Рим като град на гостоприемството. Една отвореност подчертана и от специалното решение на Кметството, илюстрирано пред Римския епископ:
 
„По повод на тази Ваша историческа визита, като малък, но красноречив знак на тези усилия, Кметството на Рим реши да реализира един център за настаняване и формиране, посветен на подрастващите, особено на намиращите се в затруднение. В знак на почит към Вас, администрацията реши да назове тази инициатива с Вашето име ‘Център Бенедикт ХVІ‘ (…) Става въпрос за един малък принос във възпитателната дейност, който общинската администрация, Католическата Църква с нейните институции и много асоциации на доброволци са призвани да подкрепят, правейки живи принципите на субсидарността и на солидарното сътрудничество”. 

Бенедикт ХVІ благодари на кмета Алемано и задълбочи социалните промени регистрирани от урбанистичната тъкан на столицата, като призна, че „строежът” на Рим от третото хилядолетие от няколко десетилетия посреща „нови” предизвикателства:
 
„Рим се насели с хора произхождащи от други нации и принадлежащи към различни култури и религиозни традиции, и в последствие на това вече доби лика на един мултиетнически и мултирелигиозен град, в който понякога интеграцията е трудна и комплексна. От страна на католическата общност, няма да липсва убедената подкрепа за намирането на все по-подходящи начини за защита на фундаменталните права на личността в респект на законността”. 

Една законност подложена на дискусии вследствие „епизодите на насилие”, отбеляза Папата, които бяха осъдени от всички и които са същевременно знак за големи трудности:
 
„Те са знак за една истинска духовна бедност, от която страда сърцето на съвременния човек. Отстраняването на Бог и на неговия закон, като условие за реализиране на щастието на човека, не достигна своята цел; напротив, лишава човека от духовните убеждения и от надеждата необходими за посрещане на трудностите и на всекидневните предизвикателства”. 

Бенедикт ХVІ посочи, че настоящата икономическа криза, чиито последствия се виждат в непостоянната работа и бедността на много хора, може да бъде победена с „общите усилия” на гражданските институции и благотворителните структури, много от които са ръководени от Църквата, сред които Папата включи зараждащата се структура в северната част на града, назована от кметството на негово име.
 
„Семействата и младежите могат да се надяват на едно по-добро бъдеще в мярката, в която индивидуализмът оставя място за чувствата на братско сътрудничество между всички членове на гражданското общество и на християнската общност. Нека и това строящо се дело да бъде стимул за Рим да реализира една социална тъкан на гостоприемство и на респект, където срещата между култура и вяра, между социален живот и религиозно свидетелстване, да сътрудничат за формирането на действително свободни общности вдъхновявани от чувствата на мир”. 

При размяната на дарове, в знак на сътрудничество с гражданските институции, Бенедикт ХVІ подари на кмета Алемано екземпляр от „Наръчника на социалната доктрина на Църквата” и една монументална топографическа карта на Рим. От своя страна, първият гражданин на Рим подари на Папата златен медал, изсечен в един единствен екземпляр за случая, и откри една възпоменателна плоча за визитата, поставена на стената в аулата Юлий Цезар.

Накрая, според предвидената програма, Папата се показа на терасата на сенаторския дворец, за да поздрави гражданите събрани на Капитолийския площад. Неговите думи бяха един химн за красотата на Рим и за „римското сърце”,способно– подчерта Светият Отец – „на всеотдайност” и на „святост”. Аз също „станах донякъде римлянин”, заключи Папата, чиито последни думи бяха придружени от ръкопляскания:
 
„Скъпи приятели, завръщайки се във вашите домове, общности и енории, кажете на тези, които ще срещнете, че Папата уверява всички в своето разбиране, духовна близост и молитва! (…) Благодаря за вашето присъствие. Довиждане. Приятна седмица!”.