Трети ден от духовните упражнения във Ватикана: коментар на монс. Гуерино До Тора, директор на Каритас в Рим 

Вече трети ден продължават в параклиса Редемпторис Матер, във Ватикана, духовните упражнения за Великопостния период в присъствието на Светия Отец Папата и Римската Курия. Между предложените днес теми за размишления от кардинал Аринзе, на първо място изпъква призива на Свети Павел от посланието му до Галатяните „Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов” (Гал. 6, 2). Аргумент, в който ехти призива на Бенедикт ХVІ, да се живее този Великопостен период, в настоящия особен момент на икономическа криза, откликвайки на нуждите на нашите ближни в трудност. Коментар пред Радио Ватикана на монс. Гуерино Ди Тора, директор на Каритас в Рим.

*********
„Икономическата криза, която се разпространява по целия свят е може би най-добрия момент, за да се започне един различен начин на мислене и живот, който да ни отведе към преоткриването на човешките ценности. Светия Отец подчертава, че истинското обръщане не трябва да се изразява само в промяната на нас самите, а по скоро в промяната на нашите отношения към ближните. По този начин обръщането се превръща в гаранция както за дълбокото общение в срещата между нас и Бог, така и за това което традицията наричаше опита от милостинята, или по-точно на това внимание и благоволение към ближния, който изживява трудни моменти”.
Какво е милостинята?
„Това е конкретен начин, за да срещнеш другия. Бедните, ни казва Исус, са винаги с вас, и следователно имат една почти богословска стойност на дълбокото чувство за Божието присъствие между нас. Исус се отъждестви с тези, които се намират в затруднено положение, призовавайки ни към конкретни действия, които не могат да се ограничат само в милостинята, забравяйки за общението с ближния. Той ни призовава към дълбоки братски чувства и общение. Само по този начин можем да намерим истинския нов смисъл на солидарността. В свят като днешния, в който сме свидетели на глобализацията на парите, на стоките е необходима една глобализация на вниманието към тези, които са в затруднено положение, в ситуация на голяма бедност. Не е достатъчно само вниманието към тези които са далеч от нас, а по-скоро е нужно да обърнем внимание на тези, които са близо до нас, които всекидневно срещаме по нашия път, в метрото, на работното място, съседното до нас семейство. Всичко това може да се превърне в дълбоко и конкретно изживяване на срещата с Бог посредством нашите братя и сестри в нужда”.

Вие ни казвате: отворете очите си, защото хората в нужда, бедните, в широкия смисъл на думата, са твърде много….
"Не трябва да забравяме, различните форми на бедност. Все по-често срещаме майки и деца, които са на улицата, хора загубили работата си, семейства чиято заплата едва покрива месечните разходи, но също не трябва да забравяме и „духовната” бедност. Разделените семейства, двойки които не могат да продължат сами напред: именно тогава се появява истинското милосърдие, този вид близост и подкрепа по пътя на трудностите. Тези според мен са новите харизми, това богословие, ако можем да кажем, на близостта, което ни отвежда към ближните без да ни кара да очакваме те да дойдат към нас”.