Започнаха духовните упражнения във Ватикана в присъствието на Папата. За тяхното значение говори отец Шиколоне

С отслужването на вечерната молитва в неделя следобед Папа Бенедикт ХVІ и членовете на Римската кория започнаха традиционната седмица на духовни упражнения за Великите пости, по време на която са прекратени папските аудиенции. Кардинал Френсис Ариндзе, почетен префект на Конгрегацията за Божествения култ и дисциплината на тайнствата, вчера изнесе първата медитация на тема: „Да приемем поканата на Исус да го следваме и да останем с него”; тема която разви днес при второто и трето размишление. Вътрешното мълчание и откъсването от всекидневните задължения са фундаментални елементи за всяко „духовно усамотение”, което цели създаването на условия за по-задълбочено слушане на Словото Божие. Това потвърждава отец Илдебрандо Шиколоне, монах бенедиктинец и професор по литургия в Папския университет Св.Анселм в Рим:

**********
За да чуем Бог, който говори в тишината, ясно е че е нужна тишина. Защото ако човек е разсеян от много неща, не може да чуе вътрешния глас и да се замисли дълбоко за това, което е неговото съществуване, за неговата връзка с Бог. Ето защо се казва, че трябва да бъдат дни на мълчание, по възможност и на самота, дори се говори за „пустиня” в смисъл, че не трябва да има отклонения нито външни, нито вътрешни. През този период човек се откъсва от това, което прави обикновено и следва Словото на Исус: „Елате настрани и си починете малко”, не за да се почива в смисъл, че не се прави нищо, а за да се посвети на съзерцанието на Божиите неща.

В. – Говорейки на енорийските свещеници в Рим преди няколко дена, Бенедикт ХVІ каза, че хората ходят при пастира на души „без маски”. Духовното упражнение може ли да бъде един начин, за да се застане без маска и пред собствената душа…
Този е главният аспект. През този период всеки трябва да открие каква е истината за него самия: не толкова истината, която казва за себе си, а действителната истина. Ако някой пред Господа се признае за това, което е, маската му трябва да падне. Обаче е вярно, че после трябва да бъде последователен с истината. Свети Павел казва: „Вършейки истината в любовта”, не казвайки истината, а бъдейки истинни. Много пъти ние сме обзети от компромиси, от внимание – както често пъти го наричаме – от дипломация. А по време на духовните упражнения заставаме пред Бог такива каквито сме. Това е един ангажимент да бъдем по-автентични, по-истински.