Възпитание, гражданство и темперамент на Свети Павел

За възпитанието на Свети Павел важна роля заемат три фактора, които ни помагат също да разберем по-добре неговото мисионерско дело.

От религиозна гледна точка, Саул принадлежи на онази група юдеи, които стриктно спазват Божия закон. Самия той ни предоставя доказателството за това: „обрязан в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин, по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен. Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда” (Фил. 3, 5-7). Потекло, което Павел гордо ще защити, пред християните от юдейски произход в Коринт, които се ще опитат да омаловажат неговия авторитет: "Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз. Семе Авраамово ли са? И аз” (2 Кор. 11,22). Никога няма де се отрече от потеклото си, дори често ще изтъква неговите заслуги (Рм. 9, 3-5).

По същия начин Павел често изтъква своето минало на ревностен последовател на фарисейския юдаизъм, в който е бил въведен още в като дете в духовния център на Йерусалим: „аз съм човек юдеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона на отците и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес” (Деян. 22,3 срв. Гал. 1, 13 и Диян. 26, 5-7).

Културното и езиково възпитание на свети Павел е зависимо от гръцко-елинистичната среда в която израства. В родния му град, Тарс, съжителстват различни етнически и религиозни групи. В него, Саул посещава юдейското училище, в което освен еврейския се изучава и гръцкия език, на който чете Библията, и с който показва голяма фамилярност. Още от юношеските години попива тогавашната гръцка култура, която богато изобилства в неговите послания. Именно поради това често срещаме в тях теми познати за гръцката култура, като познанието на Бог (Рим 2,27; 3,8), диатрибата, на която се отличава със задаването на въпроси и техния отговор (Рим. 2,27-3,8), един определен начин на изразяване в обясняването на човешката природа (2Кор. 4,15 -5,9); понятието за съвестта (Рим. 2,15); понятието за завръщането на Господа в края на времената (1Солун. 2, 19; 3, 13); дори познава пословицата на поета Менандро, която цитира в Първото послание до Коринтяните: „лоши беседи развалят добрите нрави” (1Кор. 15, 33).

От административен и политически профил, Саул е бил civis romanus, римски гражданин, доста рядко срещан факт, като се вземе в предвид че по неговот време римската империя и имала 60 милиона жители, и само 4 са били „римски граждани”. Само през 212 година император Каракала, дава това гражданство на всички жители на империята. Саул получава привилегията да бъде римски гражданин от своя баща, която я е получил по непознати за нас заслуги. Да бъдеш римски гражданин означава, да се ползваш от всички граждански и юридически, като публичен процес при криминално обвинение, правото да бъдеш съден само от императорския съд в Рим, в случаите на смъртна присъда. Именно към тези свои права Павел се апелира, и по този начин бива изпратен в Рим, за да бъде съден от императорския съд (Деян. 22, 23-29; срв. Деян. 16, 37-40).

Като всеки един евреин, Павел взима професията на своя баща, който е правил шатри. Тази професия я научава между 13 и 15 години, според едно равинска заповед, която гласи: „Който не научи сина си на занаят, го учи да бъде крадец”. Павел говори често за своята професия в посланията си (1Солун. 2,9; 1Кор. 4,12), защото тя ще му помогне да не бъде в тежест на Църквите и да се грижи сам за своите лични нужди и за тези на неговите сътрудници (Деян. 20, 34; 1Солун. 2, 9; 2Кор. 12, 13-14).

Физическото описание на Апостола можем да го намерим в Деянията на Павел и на Текла, което е свидетелство на народната набожност в края на ІІ век. В тях четем: „Той бе нисък човек, с гола глава и криви крака. Веждите му бяха събрани, носа му беше голям, изпълнен с любезност; понякога приличаше на човек, а друг път на ангел”. Първите изображения, които притежаваме за Свети Павел са датирани от ІV век и в тях е изобразен с брада с намерението да бъде представен като християнски философ. Пише свети Августин: „Брадата е отличителна черта на силните, посочва младите, храбрите, дейните личности и истинските мъже”. Що се отнася до неговия темперамент, днес психолозите го определят като „буен”, емоционално активна личност, или казано накратко с добре очертан и завършен характер.