В своето послание за началото на Великопостния период, Бенедикт ХVІ насърчи да се
размишлява върху четиридесетдневния пост на Христос в пустинята. „Истинския пост –
подчерта – е да се следва Волята божия”:
„Постът към който ни приканва
Църквата през този силен период на годината, не се поражда от физическа или естетическа
нужда, а извира от човешката нужда от вътрешно причистване, което да го очисти от
замърсяването на греха и злото, да го възпита на здравословни отричания които освобождават
вярващия от робството на собственото аз, да го направи по-внимателен и благоразположен
към вслушването на Бог и служба към ближния”.
Постът, подтикнат
от любовта към Бог, е избора „доброволно да се отречем от нещо в помощ на другите”:
„Който
вижда Бог (…) вижда с други очи ближния. Открива неговите нужди. Затова
Великопостния период, като период на вслушване на Истината, е същевременно благоприятно
време, за да се обърнем към любовта (…) Наложително е
да се обърнем към любовта!”.
Исус бе изкушаван в пустинята: по този
начин, който иска наистина да следва Господа трябва да се подготви за изкушенията.
„Постът – отбелязва Папата – е в голяма помощ, за да се избегне греха”. Ето какво
означава навлизането във Великопостния период: „Означава
да се започне едно време на засилена духовна борба, която ни изправя пред злините
съществуващи в света, във всеки един от нас и около нас. Означава да гледаме злото
в очите и да се борим против неговите последствия, преди всичко против неговите причини,
до последната причина, която е сатаната”.
Папата приканя да се изправим
пред злото „с по-голямо усърдие в молитвата”, припомняйки си, че „постът е сърцето
на молитвата”:
„Без молитвата, човешкото аз се затваря в себеси, и съвестта, която трябва да бъде ехото на Божия глас, рискува да се превърне
в огледало на собственото аз. По този начин вътрешния диалог се превръща в монолог,
отваряйки вратите за хиляди самооправдания”.
По този начин съществува
риска „аз” да се превърне в „бог”. Именно затова „с постът – пише Папата в своето
послание – вярващия възнамерява смирено да се покори на Бог, уповавайки се на Неговата
доброта и милосърдие”:
„Обръщането се изразява да се приеме доброволно
и с любовфакта, че сме зависими във всичко от Бог, Нашия истински Създател,
зависими от Неговата любов. Но това не е зависимост, а свобода. Да се
обърнем в този смисъл означава не да се следва личния успех – който
е преходен – а по-скоро да се изостави всяка човешка сигурност, следвайкисъс семплота и доверие Господа, за да може Исус да се превърне за всеки един
от нас, всичко във всичко, както обичаше да казва блажената Тереза от Калкута”.