2009-02-25 13:44:46

Дълбокият смисъл на християнския пост: коментар на кардинал Пол Кордес


„В днешно време практикуването на поста е изгубило своята духовна стойност и по-скоро е придобило смисъла на терапевтична мярка за собственото тяло в контеста на една култура, белязана от материалното благополучие”. Това е една от мислите на Бенедикт ХVІ в посланието за Великопостното време на тема по Евангелието на Матей (4,2): ”Исус, след като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня”. Дълбокото съдържание на папското послание и християнския смисъл на поста коментира кардинал Пол Кордес, председател на Папския Съвет Cor Unum:


*********
„Много се радвам, че Папата е избрал тази тема, тъй като живеем в свят, който издига тялото в култ. Разбира се, важно е да желаем доброто на нашето тяло, както казва Св.Павел, че никой никога не е пренебрегвал собственото си тяло. Но понякога тази грижа е прекалена. Само в Германия са продадени 18 млн. козметични препарати за отслабване. Всички знаем, че трябва да се ограничим от прекалените грижи за тялото. Ето защо, Папата смята за важно да се говори по този въпрос. Освен това, и другите религии практикуват поста, като например Рамазана в мюсюлманската религия.


Смятяте ли, че прекалената грижа за тялото може да доведе до идолопоклонство?
„Разбира се. Още древните римляни са казвали „ здрав дух в здряво тяло”. Тялото има своя стойност, която не може да се отрече, но преувеличената грижа за него носи своите опасности. Например, рекламата показва само красиви тела, но много рядко възрастни и страдащи хора. Тялото е изложено на показ по такъв начин, че не виждаме по-важното – духа, волята, свободата. Това са абстрактни, но важни ценности за съхраняване на здраво и коректно състояние на тялото. Култът къмтялото е много опасен. В Германия дори има сапун, който се казва „Kult”. Не тряба да се злоупотребява с желанието тялото да доминира волята на човека, защото в противен случай тялото се превръща в тиранин.


Каква е разликата в практикуването на поста в християнството и в другите религии?
Ако погледнем към другите големи религии, в тях липсва отношението към творението. Например исляма, който не може да открие в творението никакъв божествен елемент, тъй като Бог е твърде далеч от сътворението: една пропаст между Бог и творението. Бог вдъхновява творението посредством закона, Шария, и няма никаква персонална връзка с творението. Християнитът обаче се идентифицира с творението, защото Христос е въплътен Син Божи, приел човешка плът. По този начин и ние имаме връзка с Бог. Христос е постил в пустияната и Той е нашия пример за следване. Според мен, всички методи на поста са важни, но целта е да се види как Исус Христос живее в пустинята: пред християните изпъква една личност, докато за исляма това е закона. Един Бог, който е далече от вярващия, докато за християните това е Христос, който е близо до нас и ни дава пример с поста. Бенедикт ХVІ каза в своята енциклика, че поста ни помага изцяло да се посветим на Бог.


Доброволният пост във Великопостното време може ли да допринесе за премахването на глада по света?
Папата го казва съвсем ясно в своето послание. Ако се лиша от нещо добро и полезно за моето тяло, ще ми остане известна сума пари. Ако се лиша от гледането на телевизия за известно време, ще имам време за молитва. Ако премахна от сърцето гордостта, ще имам желанието да се изповядам. Така, Великопостното време се превръща във време на задълбочаване в християнския живот. Става почти духовно упражнение. Църквата ни предлага 40 дена, за да се подготвим за Пасхата. Папското послание ни подготвя за истинския смисъл на подготовката за честването смъртта и възкресението на Исус Христос. Само онзи, който е умрял, за да почувства радостта от Възкресението, и само онзи, който наистина е извършил прехода къмтази смърт, отричайки самия себе си, ще има радостта да чества в Пасхалното бдение радостта на Възкресението”.








All the contents on this site are copyrighted ©.