Бенедикт ХVІ: да изживеем великопостния период по примера на св.Павел

Молитва, милостиня и пост. Тези са трите средства, които Бенедикт ХVІ посочи за изпълнение през Великите пости, като средство за победа в борбата между плътта и духа, между доброто и злото, в борбата бележеща нашето съществуване. Днес, Пепеляна Сряда, следобед в базиликата Санта Сабина на Авентинския хълм, Светият Отец отслужи по традиция Евхаристична служба с ритуала за благославяне и поръсване на главите с пепел. Литургията бе предшествана от покаятелна процесия, започвайки от Църквата Свети Анселм. Двете събития бяха предавани пряко от Радио Ватикана. И в посланието за Великите пости тази година Папата подканя верните да преоткрият значението на поста.

Днес, Пепеляна Сряда – литургичен вход за Великите пости –текстовете за богослужението очертават цялата физиономия на Великопостното време. Църквата иска да ни покаже каква трябва да бъде насоката на нашия дух и ни дава божествените помощи за да изминем решително и смело, осветлени вече от блясъка на пасхалната Тайна, своеобразния духовен път, който започваме.

 
„Апелът за дълбока вътрешна промяна се явява като доминираща тема във всички текстове на днешната литургия”, посочи Папата. Още във входния антифон се казва, че Господ забравя и прощава греховете на тези, които се разкайват; по-нататък християнският народ е поканен да се моли, за да може всеки да поеме пътя на истинско покаяние. В евангелската страница Исус предупреждавайки за суетността, която води до лицемерие и самодоволство, подчертава необходимостта от чистота на сърцето. Същевременно показва средството за израстване в тази чистота: да се остане в интимно единение с небесния Отец.

Бенедикт ХVІ цитира думите от посланието на Свети Павел до Коринтяни, „особено приятни” в тази юбилейна година, възпоменаваща второто хилядолетие от неговото раждане:”Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!”

„Тази покана на апостола отеква като един допълнителен стимул да вземем на сериозно великопостния апел за покаяние. Павел изпита по необикновен начин силата на Божията благодат... Той ни се представя като „посланик” на Господа”.

 
Апостолът съзнава, че е избран като пример и този негов пример се отнася именно до покаянието, до промяната на неговия живот, станала благодарение на милосърдната Божия любов. Става въпрос за едно съзнание, подчерта Папата, което изпъква във всяко негово послание и което действа като един вътрешен „лост”, върху който Бог се опря, подтиквайки го напред, към нови граници, не само географски, но и духовни.

Свети Павел признава, че всичко в него е дело на божествената благодат, но не забравя, че е нужно свободно да се приеме дара на новия живот получен в Кръщението. Неговите думи от Послание до Римляни: гл.6, ст.12 и 13 „”Грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесните походи; и не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си – Богу, за оръдия на правдата”, Папата посочи че представляват програмата на Великите пости. От една страна се потвърждава победата на Христос над греха, станала веднъж за винаги чрез неговата смърт и възкресение; от друга насърчава да не предлагаме на греха нашите членове, т.е. да не оставяме място за победата на греха. Победата на Христос очаква ученикът да я направи своя, а това става преди всичко с Кръщението, посредством което приобщени към Исус, сме станали „оживели от мъртвите”. Обаче кръстеният, за да може Христос да царува в него, трябва вярно да следва неговите поучения.

Папата цитира Евангелския текст, за да можем да доведем до изпълнение кръщелното призвание, за да бъдем победители в борбата между плътта и духа, между доброто и злото, в борбата която бележи нашето съществуване:

В него Господ ни сочи три полезни инструмента: молитвата, милостинята и поста. В опита и посланията на Св.Павел намираме полезни съвети. Относно молитвата той насърчава „да постоянстваме” и да „бдим в нея, да се молим непрекъснато”. Що се отнася до милостинята, наистина са важни страниците посветени на помощта за бедните братя, но трябва да се подчертае, че за него любовта е върхът в живота на вярващия. За поста не говори специално, обаче често подканя към умереност, като характеристика за този, който е призван да живее в бдителното очакване на Господа.

 
Преди да завърши, Светият Отец призова Великопостният период да бъде съпроводен от по-честото четене и слушане на Словото Божие, от по-настойчива молитва, от по-умерения и покаятелен живот, за да бъде стимул за покаяние и искрена любов към братята, особено към най-бедните и нуждаещите се.