Бенедикт ХVІ: изкореняването на бедността e императив за международната общност

Целта да бъдат изкоренени бедността и глада по света не е утопия, а дълг за цялата международна общност. Това подчерта Папата на аудиенцията за ръководителите на Международния фонд за земеделско развитие (Ifad) по повод 30-та годишнина на агенцията към ООН.


Бенедикт ХVІ изрази високата си оценка за ролята на организацията в настоящия деликатен исторически момент на хранителна и финансова несигурност, които сериозно засягат земеделското население. Папата призова за „нови и далновидни стратегии” за премахване на глада и бедността. „В един все по-взаимозависим свят е нужно кооперирането между богатите и развиващите се страни, чрез решителни съвместни действия и процеси”. Заедно с това трябва да се осигурят „нови възможности за работа в земеделските общности, за да станат независими от външната помощ. Подкрепата на локалните производители, допълни Светия Отец, помага за развитието на икономиката на самите страни, като по този начин т.н. проекти със земеделски кредит, предназначени за дребните земеделци и за нямащите земя, могат да доведат до по-голяма хранителна сигурност за всички:


“These projects also help indigenous communities…
„Освен това тези проекти ще помогнат за развитието на индиянските общности по техните територии и да живеят в хармония със собствените си културни традиции, каза Папата, отколкото да се откъсват от собствените си корени и търсят работа в свръхнаселени градове, изпълнени със социални проблеми и живеят в мизерия”.


В тази посока сериозен принос могат да дадат неправителтсвените организации, допълни Бенедикт ХVІ, като някои от тях имат тесни връзки с Католическата църква и прилагат на практика нейната Социална доктрина. Особено принципа на субсидарност, според който „ всяка социална група в обществото има свободата да дава собствен си принос за благото на всички”:


“All too often, agricultural workers…
„Много често, на земеделците от развиващите се страни бива отнета тази възможност, когато техния труд е алчно експлоатиран, а тяхната продукция бива изпращана надалеч, което не носи никаква полза на местната общност”.

„Едно наистина хуманно общество знае как да оцени и подходящо да възнагради приноса в земеделския сектор – допълни Папата –защото ако този сектор бъде подкрепен „има потенциала да извади страната от бедността и да положи основите за едно проспериращо общество”. За това е нужно обаче решителност и действие, но най-вече „солидарност с всички компоненти на човешкото семейство с цел да се гарантира равноправен достъп до земята, сега и за в бъдеще”:


“The motivation to do this comes from love…
„Източникът на мотивация за това е любовта: любовта към бедните; онази любов която не търпи несправедливостта и лишаването; любов която няма да се примири до момента в който бедността и глада ще бъдат отхвърлени от човечеството. В този котекст, целта за изкореняване на крайната бедност и глада, така както и насърчаване хранителната сигурност и земеделското развитите, не е много амбициозна или нереалистична, а се превръща в императив за цялата международна общност”.