Да се види онова,
което обикновено не може да се види: това е идеята на изложбата в крилото „Карл Велики”
на ватиканската базилика по случай 80-та годишнина от основаването на Ватиканската
държава. Тя бе открита на 11 февруари и ще остане отворена за посетители до 10 май.
Входът е свободен.
Изложбата включва пет секции: Ватикана преди 1929, втората
е посветена на Пий ХІ, третата е посветена на Латеранските споразумения, четвъртата
илюстрира изграждането на Ватикана и строителните проекти, а последната е посветена
на шестимата папи, наследници на Пий Х, и приноса на всеки един от тях.
Още
с влизането погледът е привлечен от триизмерен макет от бреза, възпроизвеждащ актуалния
Ватикански град-държава, с дължина само 1 км. и 56м. и ширина 850 м. Умален модел
на една миниатюрна държава със структури и инфраструктури и на една уникална симбиоза
между природа, история, изкуство и религия.
Експозицията има изключителна
историческа стойност, тъй като представя географски карти, редки документи, любопитни
предмети и преди всичко пресъздава обстановката в която са подписани Латеранските
споразумения. За първи път широката публика може да види оригинала на подписаните
документи, както и приложенията за ватиканските територии в италианската държава,
установени с тях.
„Когато се говори за Ватикана, спонтанно мислите се
насочват към площад Св.Петър, базиликата и Папата - обяснява монс. Ренато Бокардо,
генерален секретар на Ватиканското губернаторство - но също така зад ватиканските
стени има един малък свят, който живее, труди се и създава всичко необходимо, за да
може Светия Престол да има своята свобода, автономност и независимост за изпълнение
на своята мисия”.
Главната и обединяваща фигура на изложбата е Папа Пий
ХІ наричан „архитект на помирението” и „душата на Ватиканската държава”, изградил
нейните юридически и архитектурни структури в един нелек понтификат между две световни
войни и 4-ма диктатори: Мусолини, Сталин, Хитлер и Франко, както и в контекста на
световна икономическа криза през 1929г. Представени са негови снимки, предмети,
многобройни документи. Могат да се видят и публикации на ватиканския официоз „Осерваторе
Романо” документиращи неговия понтификат.
Тук са и неговите литургични
одежди: папската тиара с която служи понтификалните литургии и папската корона от
интронизацията му през 1922г., имаща изключителна стойност. Тя е съставена от 3 малки
корони от позлатено сребро и обсипана с диаманти, смарагди, 8 каратови рубини и наниз
от перли, символиризащи вярата и чистотата на душата, милосърдието и надеждата. Скъпоценната
корона е използвана след това и при интронизацията на Йоан ХХІІІ, известен и като
„българския папа”, заради десетгодишния му престой в страната ни като папски делегат.
Също и литургичната мантия с обиколка 12 метра, извезана със златни и сребърни нишки
и перли, тежаща само 3 килограма, която е истински шедьовър на изкуството.
Ценни
експонати пресъздават духа при изграждането на необходимите ватикански структури и
инфраструктури: Губернаторството, Съдебния трибунал, Академията на науките, Ватиканската
поща и телеграф заедно с нумизматичната и филателната служби, включително първите
нумизматични и филателни серии на новата държава. Може да се види и умален модел на
първия локомотив на държавните италиански железници за ватиканската гара, построена
от Пий ХІ като израз на придобитата държавна независимост.
Не случайно
Пий ХІ е наричан и „папата на техническите преобразувания”: от папския телефон и до
Радио Ватикана. Може да се види отлично съхраненото оригиналното радио и микрофон
от които Пий ХІ отправя първото си послание към света на 12 февруари 1931г. с което
дава началото на Радио Ватикана.
Не остава незабелязан и папския автомобил
– елегантен 6 цилиндров Ситроен Ликтория с мощност 42 к.с. , в отлично състояние.
В него е разположен папския трон, а возилото е предпочитания от петте автомобила
на Пий ХІ.
В експозицията могат да се видят и три портрета на Пий ХІ, единия
от които се показва за първи път пред широка публика, както и негов мраморен бюст,
поставен по случай откриването на ватиканското Губернаторство. И днес той е смятан
за негов символ, но най-вече той символизира волята на Пий ХІ, проявена в първия понтификат
на новата ватиканска държава.