В Рим българско клавирно дуо съживява канцонетите на Пучини
За една вечер разкошният салон на българското посолство в Рим се превърна в сцена
за богатата и вълнуваща музика на Джакомо Пучини и Руджеро Леонкавало в изпълнение
на клавирно дуо Ростислав Йовчев, клавир и Соня Маринова, сопран. Инициативата на
Българския културен институт в Рим се състоя на 3 февруари, а повод бе 150-та годишнина
от рождението на двамата големи италиански композитори, както и 130-та годишнина от
установяването на дипломатически отношения между България и Италия. Музиката е привилегирован
мост в културните отношения между двата народа, изтъкна посланик Атанас Младенов пред
изисканата публика, сред която дипломати, политици и италиански културни дейци, заедно
с представители на българската общност в италианската столица.
Мини концертът
бе оригинален дар в родината на Пучини, тъй като включваше малко познатата част от
неговото творчество – канцонетите, които са общо 17. Дванадесет от тях дуото предложи
миналата година по време на Софийски музикални седмици, а сега в Рим още пет канцонети.
Както и арията „Неда” от операта „Палячи” и известната канцонета „Матината” на Леонкавало.
Музиката на двамата големи „веристи”, известна с високата комуникативност на техника,
теми и сюжети, отново напомни дълбочината и силата на истинските човешки чувства,
ставащи дефицитни в съвременния глобалиризан, технологизиран и кризисен свят.
Оригиналната
идея за песенен "букет” на Пучини е на Соня Маринова, която през 2009 навършва
20 години активна сценична дейност. През 1989 започва като солист в Нациналната опера
в София с „Травиата” на Верди, а Гена Димитрова я определя като „голямата Виолета
на българската оперна сцена”. Освен на по-големите оперни сцени в Европа, Маринова
е солист за няколко сезона в прочутия Metropoliten:
Как
дойде идеята за песните на Пучини? "Отдавна бях чувала че Пучини има песни,
което беше изключелно интересно за мен, тъй като е известно че той е оперен композитор,
пред всичко. Любопитна бях да разбера какви са тези песни и издирих нотите, което
не беше лесна задача, защото трябваше да ми ги изпратят от Италия. От общо седемнадесет
песни избрах десет, които най-много ми харесаха и които представихме в София и Рим.
Любопитно е съвпадението на годишнините и на Пучини и на Леонкавало, които както е
известно са били приятели и са творили в стила на веризма.
През 2009
вие навършвате 20 годишна сценична кариера. Какво остава в сърцето ви от вашата голяма
и разнообразна творческа дейност? "Музиката ми е дала изключително много и
тя е моя живот и моя съдба. Не мога да живея без нея. Страшно много ми е дала, но
и аз самата много съм дала на работата си. Много ви се иска пътят на артиста да бъде
по-лек, но уви, не е така. Това е било и продължава. Сега са трудни времена за изкуството,
не само за България, а изобщо. В тези кризисни моменти, като чели изкусвото отива
на заен план, особено за България, която се намира в сериозна криза. Но аз съм убедена,
че всичко това ще премине, защото без изкуство не може. Това е един приоритет и трябва
да бъде приортет, защото изкуството гради духовно едно общество.
А коя
е остава любимата ви роля "Травиата си остава любимата ми роля. Може би не
случайно е толкова много в сърцето ми, защото много съм дала. От по-новите, тъй като
моя репертоар е драматичен, остава Тоска.
Предстоящи творчески планове? Подготвям
един рецитал с песни на Ференц Лист, който ще бъде врамките на фестивала на изкуствата
в НДК в София. Обиквовено много прецизно подбирам програмата, защото искам най-доброто
и да го усетя със сърцето си, за да може оттам да достигне до публикатата. Освен
активна концертна дейност, вие и преподавате. Кое е най-важното което трябва да знаят
вашите ученици? "Опитвам се да ги мотивирам, особено младите хора, да бъдат
всеотдайни и да влагат много обич и труд, защото оперното изкуство е много трудно
поприще. Всичко в тяхното изпълнение трябва да бъде прецизно. Да държат на културата
си, преди всичко, и да градят всичко комплексно, защото за да бъде на високо ниво,
всичко трябва да върви ръка за ръка.
А какво бихте им пожелали, особено
на младите хора? "Да бъдат по-малко меркантилни, защото изкуството не търпи
това".
През настоящата година Ростислав Йовчев навършва 25 години
сценична дейност. Победител е в многбройни национални и международни конкурси, а разнообразния
му репертоар преминава границите на различни епохи и стилове, включително малко познати
опери на Бетовен, Чайковски и Барток, както и испанска музика за пиано:
"Смятам,
че песните в един миниатюрен стил, разкриват интонационното богатство на гения на
Пучини. Може би, един смален вариант на неговите арии. Един своеобразен български
принос в родината на Пучини, като се постарахме освен всичко друго, да покажем проекцията
на тези песни в италианската камерна музика. До голяма степен те излизат от духа на
веризма и в някои отношения, особено що се касае до клавирния акомпанимент, се приближават
до погледа на ипресионистите. Тази проекция се разпростира в ХХв. по този особен начин,
когато стиловете преминават границите - не само италиански, френски и немски, а с
широкия поглед към душевността на съвременния човек, не можем да ги определяме само
като италиански, а като майсторски образци на европейската музика".