Бенедикт ХVІ: Ватиканският град - една малка държава за една голяма мисия

Ватиканската държава е необходимо средство, за да се даде на Църквата и на Папата възможността да изпълняват получената повеля от Христос: това подчерта днес Бенедикт ХVІ. Поводът бе аудиенцията, която даде в Клементинската зала за участниците в научната среща за 80 годишнината от основаването на Ватиканската държава, озаглавена: „Една малка територия за една голяма мисия”. Папата бе поздравен от кард. Джовани Лайоло, председател на Гувернатората, организирал срещата.

Една толкова малка държава, колкото голяма е нейната мисия: Бенедикт ХVІ постави акцента върху духовната и гражданска стойност на Ватиканската държава, поставен „изцяло в служба на голямата мисия” поверена от Исус на апостол Петър и на неговите приемници.

„Civitas Vaticana е в действителност почти невидима върху глобусите на световната география, една малка и беззащитна държава, лишена от силни войски, привидно незначителна в големите международни геополитически стратегии. И въпреки това, това място видимо от абсолютната независимост на Светия Престол, е било и е център за разпространението на една постоянна дейност в полза на солидарността и на общото благо”.

Ватиканската държава, допълни, „която съдържа в себе си съкровища на вяра, история, изкуство, съхранява едно ценно богатство за цялото човечество”:

„От нейното сърце, където до гроба на Свети Петър живее Папата, се издига едно непрестанно послание на истински социален прогрес, надежда, помирение и мир”.

Бенедикт ХVІ изрази похвала за усилията за задълбочаване и по-добро познаване на историята и физиономията на Ватиканския град. Една действителност, отбеляза, която не винаги е добре разбирана в нейните доводи за съществуване и в многообразните задачи, които е призвана да изпълнява”:

„За този който всекидневно работи в служба на Светия Престол или за този, който живее в Рим е факт, че в сърцето на Рим съществува една малка суверенна държава, но не на всички е известно, че тя е плод на един труден исторически процес, направил възможно нейното създаване, мотивирано от високите идеали на вяра и от далновидното съзнание за целите, на които трябва да отговаря”.

Папата припомни деня 11 февруари 1929 г. с дълбока признателност към Пий ХІ, който с „ясна далновидност и непоклатима воля бе истинският основател и пръв строител на Ватиканската държава”. Един Папа, каза, който води Църквата в трудни години и „трябваше да се съобразява с трудностите и преследванията, понасяни от Църквата в страни като Мексико и Испания и с борбата, която водеха срещу нея тоталитаризмите възникнали и утвърдили се през тези години”.

„Наистина се остава възхитени пред мъдрата и твърда дейност на този Светипетров приемник, който желаеше за Църквата само онази свобода, която да й позволи да извършва цялостно своята мисия. Ватиканската държава, изградена в резултат на Латеранските споразумения и по-специално на Трактата, бе считана от Пий ХІ като средство за гарантиране на нужната независимост от всяка човешка власт, за да даде на Църквата и на нейния Върховен Пастир възможността да изпълнява пълноценно повелята получена от Христос Господ”.

Красноречивата годишнина, която отбелязваме тези дни, каза Папата, е „повод за дълбока благодарност към Господа, който води съдбините на своята Църква, често пъти през трудните събития в морето на историята”. Завършвайки, Светият Отец насърчи тези, които работят в различните ватикански служби „да изпълняват своите задължения не само честно и с професионално умение, но и с все по-живото съзнание, че техният труд представлява едно ценно служене в полза на Царството Божие”. И пожела тази държава, след своите първи 80 години, да продължи пътя с още по-силен апостолски устрем”.