Ватиканският –град държава навърши 80 години

С подписването на Латеранските споразумения на 11 февруари 1929г. се основава Ватиканския- град държава. Подписалите Латеранските споразумения са кардинал Пиетро Гаспари от страна на Светия Престол и Бенито Мусолини от страна на италианското правителство с което се поставя ясното разграничение между компетенциите и естеството на гражданската и църковната власт. Сред инициативите за отбелязването на годишнината са изложба, концерт и международна конференция. Но защо е необходима ватиканска държава? Това обяснява в интервю кардинал Джовани Лайоло, дългогодишен "външен министър" на Светия Престол и понастоящем председател на Папската комисия за ватиканския град:


*********
Как днес може да се обясни необходимостта от суверенна държава за упражняването на духовната власт над католиците по целия свят?
Целият смисъл за суверенността на Ватиканския град- държава служи, за да предпази Папата от всякакъв вид политическо вмешателство в управлението на Църквата и в нейното евангелско учение, което е отправено не само към Църквата, а към цялото човечество. Викарият на Христос трябва да бъде независим и свободен и не трябва да бъде длъжен да отговаря пред никоя земна власт, а само пред Бог. Историята показва, особено в Европа, че много пъти в далечното минало , но дори и през миналия век, някои режими и правителства имат склонността да заглушат гласа на Папата. Дори и днес много политици биха искали Папата да не се произнася по някои нежелани от тях морални теми. Освен това, Ватиканският град-държава, въпреки своите малки териториални размери, гарантира пълната независимост на Папата от какъвто и да било външно политическо влияние.


Дългои години вие сте изпълнявали длъжността Ватикански секретар за отношенията с държавите или „външен министър на Светия Престол”. Какви са турдностите при представянето на малката ватиканска държава в седалищата на международните институции?
Трябва да призная, че международната дейност на Светия Престол и особено дипломацията на Светия Престол, много рядко засягат Ватиканския-град държава. Това се случва при технически въпроси, които не могат да се нарекат големи предизвикателства. Международната и дипломатическа дейност на Св.Престол винаги е дейност на Църквата и е ръководена не върху базата на политическата власт на Светия Престол, а на базата на разума и най-вече на силата на Божието Слово. Големите предизвикателства които посреща винаги засягат Църквата и особено свободата на локалната Църква – епископи и вярващи – в отношението им към Папата, като Христов викарий и Приемник на Апостол Петър. Не само това. Международната дейност на Светия Престол е насочена към големите въпроси за човешките права свързани с живота и свободата на религията, което е първо сред правата за свобода, тъй като засяга най-важния въпрос за човека: отношението му към Бог. Другите големи предизвикателства са свързани с икономическото развитие на бедните и слабите страни, но също така и с бедните и онеправданите. Важно предизвикателство остава социалното изолиране, което същестувува не само на Запад, а също в арабския свят и в други места по света. Всички тези предизвикателства са част от едно голямо предизвикателство за което Църквата изцяло се ангажира: световния мир”.