С подписването на Латеранските споразумения на 11 февруари 1929г. се основава Ватиканския-
град държава. Подписалите Латеранските споразумения са кардинал Пиетро Гаспари от
страна на Светия Престол и Бенито Мусолини от страна на италианското правителство
с което се поставя ясното разграничение между компетенциите и естеството на гражданската
и църковната власт. Сред инициативите за отбелязването на годишнината са изложба,
концерт и международна конференция. Но защо е необходима ватиканска държава? Това
обяснява в интервю кардинал Джовани Лайоло, дългогодишен "външен министър" на Светия
Престол и понастоящем председател на Папската комисия за ватиканския град:
********* Как
днес може да се обясни необходимостта от суверенна държава за упражняването на духовната
власт над католиците по целия свят? Целият смисъл за суверенността на Ватиканския
град- държава служи, за да предпази Папата от всякакъв вид политическо вмешателство
в управлението на Църквата и в нейното евангелско учение, което е отправено не само
към Църквата, а към цялото човечество. Викарият на Христос трябва да бъде независим
и свободен и не трябва да бъде длъжен да отговаря пред никоя земна власт, а само
пред Бог. Историята показва, особено в Европа, че много пъти в далечното минало ,
но дори и през миналия век, някои режими и правителства имат склонността да заглушат
гласа на Папата. Дори и днес много политици биха искали Папата да не се произнася
по някои нежелани от тях морални теми. Освен това, Ватиканският град-държава, въпреки
своите малки териториални размери, гарантира пълната независимост на Папата от какъвто
и да било външно политическо влияние.
Дългои години вие сте изпълнявали
длъжността Ватикански секретар за отношенията с държавите или „външен министър на
Светия Престол”. Какви са турдностите при представянето на малката ватиканска държава
в седалищата на международните институции? Трябва да призная, че международната
дейност на Светия Престол и особено дипломацията на Светия Престол, много рядко засягат
Ватиканския-град държава. Това се случва при технически въпроси, които не могат да
се нарекат големи предизвикателства. Международната и дипломатическа дейност на Св.Престол
винаги е дейност на Църквата и е ръководена не върху базата на политическата власт
на Светия Престол, а на базата на разума и най-вече на силата на Божието Слово. Големите
предизвикателства които посреща винаги засягат Църквата и особено свободата на локалната
Църква – епископи и вярващи – в отношението им към Папата, като Христов викарий и
Приемник на Апостол Петър. Не само това. Международната дейност на Светия Престол
е насочена към големите въпроси за човешките права свързани с живота и свободата на
религията, което е първо сред правата за свобода, тъй като засяга най-важния въпрос
за човека: отношението му към Бог. Другите големи предизвикателства са свързани с
икономическото развитие на бедните и слабите страни, но също така и с бедните и онеправданите.
Важно предизвикателство остава социалното изолиране, което същестувува не само на
Запад, а също в арабския свят и в други места по света. Всички тези предизвикателства
са част от едно голямо предизвикателство за което Църквата изцяло се ангажира: световния
мир”.