Бенедикт ХVІ на Световния ден на болния:Човешкият живот е скъпоценен. Никой болен не трябва да бъде изоставян

„Животът на човека не е благо, с което да се разполага”, „в Христос, въплътеното Слово, се намира отговора на енигмата за страданието и за смъртта”. Това каза Папа Бенедикт ХVІ днес следобед в края на 17-я Световен ден на болния, отбелязан в базиликата Свети Петър. Папа Бенедикт ХVІ слезе в базиликата Свети Петър да поздрави болните от Римския диоцез събрани в нея, за които кардинал Лоцано Бараган, председател на Папския съвет за пасторална дейност сред санитарните дейци отслужи специална литургия в съслужение с кардинала викарий Агостино Валини, председател на Римската организация за поклонничества. По време на литургията десет болни са били миросани. Световният ден на болния съвпада и с литургичния празник на Дева Мария Лурдска.

В словото си Папа Бенедикт посочи, че този Световен ден дава възможност на болните да почувстват духовната близост на Църквата, която както писа в енцикликата Deus caritas est Бог е любов, е Божието семейство в света и вътре в него никой не трябва да страда от липсата на необходимото. Същевременно, каза Папата, този ден подтиква размисъла за болестта, за болката и по-общо за смисъла на живота дори когато е страдащ. В посланието за Световния ден на болния Бенедикт ХVІ постави на първо място болните деца, които са най-слабите и беззащитни създания.

Чести,каза Папата, а понякога и тревожни са въпросите, стоящи пред страданието на невинните деца, които не намират съответни отговори, защото страданието, болестта и смъртта остават в тяхното значение неразбираеми за нашия ум. На помощ обаче ни идва вярата. Словото Божие ни разкрива, че и тези злини са тайнствено обгърнати от спасителния Божи промисъл. Вярата, допълни Папата, ни помага да считаме човешкия живот хубав и достоен да бъде живян в пълнотата дори когато е отслабен от болестта. Бог създаде човека, за да бъде щастлив и да живее, докато болестта и смъртта навлизат в света като последствие на греха.

Скъпи братя и сестри, все повече си даваме сметка, че животът на човека не е едно благо, с което да разполагаме, а скъпоценност, която да се съхранява и цени още от момента на неговото начало до естествения му край. Животът е тайна, която по само себе си изисква отговорност, любов, търпение и милосърдие от страна на всички и на всеки поотделно. Още повече са необходими грижи и респект към болните и страдащите.
 
Това не винаги е лесно, допълни Папата, но знаем къде да търсим смелост и търпение. За нас християните отговорът на енигмата на болката и на смъртта е Христос. Участието в Светата Литургия ни потапя в тайната на неговата смърт и възкресение. Всяка Евхаристична служба е вечното възпоменаване на Христос умрял на кръста и възкръснал, който победи злото чрез силата на своята любов. В училището на евхаристичния Христос можем да се учим да обичаме винаги живота и да приемем нашето явно безсилие пред болестта и пред смъртта.