Папските цветове

От два века жълтият и белият цвят са Папските цветове. Пожелани от Пий VІІ през 1808 г. за кокардата на войниците останали му верни, те стават цветове на държавното знаме. Към основния държавен закон на Ватиканския град от 26 ноември 2000 г., така както и към предшестващия държавен закон от 7 юни 1920 г. е приложена репродукция на официалното знаме с описанието: „копринен плат разделен на жълто и бяло, върху белия цвят в центъра са поставени два преплетени ключа, над които стои папската тиара, тройна корона с висока яйцеобразна форма, носена от папата, увенчана с неголям кръст и три венеца”. Както се вижда от рисунката, дръжката на знамето завършва с копие украсено с кокарда със същите цветове на знамето и покрита със злато. Размерите на знамето не са уточнени, но височината и широчината остават еднакви.

Вероятно съществува връзка с цветовете на златото и на среброто; почти винаги с тези цветове са представяни ключовете на Свети Петър. От тези два метала са били изработвани двата ключа, които според една древна традиция са били давани на папата, когато е поемал управлението на неговата катедрала, Латеранската архибазилика.

Ватиканското знаме не трябва да се бърка със знамето на Светата Римска Църква, което води началото си от VIII- IX век при понтификата на Бонифаций VІІІ. Това знаме носи цветовете на златото и червения пурпур, традиционни за древен Рим. През първите години на 8 век червеното и жълтото са били видими в кокардата на папските войници; за да се обяснят настоящите цветове на ватиканското знаме трябва обаче да се върнем към окупацията на Рим от страна на войските на Наполеон през м.февруари 1808 г. Командващият френските войски, генерал Миолис нарежда да бъдат разлепени по стените на къщите плакати, с които нарежда присъединяването на въоръжените части на Папата към императорските. Офицерите останали верни на Пий VІІ биват арестувани и депортирани. За да се подчертае обединението и вероятно, за да се засили несигурността, на войниците е позволено да продължат да носят червено-жълтата кокарда, поставена на шапките. За Папата обаче е ясно, че Наполеон желае да подчини Папската държава и на 13 март 1808 г. енергично протестира. Разпорежда, между другото, на частите останали му верни, да заменят кокардата с римските цветове с друга с бял и жълт цвят.

Три дена по-късно, на 16 март, Пий VІІ писмено уведомява за това разпореждане Дипломатическия корпус и този документ е считан като актът за раждане на цветовете на настоящото знаме на Ватиканската държава. Една година по-късно, на 17 май 1809 г. Наполеон издава декрет за присъединяването на Рим и на Папската държава към Франция. Пий VІІ отлъчва преследвачите на Църквата. През нощта между 5 и 6 юли 1809 г. епископът на Рим е арестуван и за него започва дълъг период на изгнание и затвор в Гренобъл, Савона и Фонтенбло. Едва през 1814 г. Светипетровият приемник се завръща в своя диоцез. Папа Пий VІІ не забравя епизода от преди шест години и върху шапките на римските части отново е поставена кокардата с бял и жълт цвят.

Първата новина за папско знаме с бял и жълт цвят е от 1824 г. поставени диагонално. През 1848 г. Папа Пий ІХ ги поставя изправени с жълтия цвят до дръжката. Същият Папата, след завръщането от изгнание в царството на двете Сицилии, продължило от ноември 1848 до април 1850 г. добавя папския герб. Знамето обаче не е било въведено за всички части; например знамето на артилерията е било със син цвят, а това на драгуните със зелен.

Във Ватиканския град знамето бива издигано на религиозни и граждански празници. Например, в дните на Коледа, Великден, празника на Света Богородица, Богоявление, Възнесение, Петдесятница, Тяло и Кръв Господни, празника на светите апостоли Петър и Павел, Успение Богородично; освен това на именния и на рождения ден и на годишнината от избирането и тържественото начало на служението на Папата, на годишнината от Споразумението между Светия Престол и Италия; при официалното приемане на държавни глави, при официални визити на Светия Отец папата в Рим, при беатификации, канонизации, церемонии за откриване и закриване на Светата Врата. Знамето се издига при изгрев слънце и се сваля при залеза му.