Бенедикт ХVІ в посланието си за Световния Ден на Болните: Църквата потвърждава "върховното достойнство на човешкия живот”

Църквата винаги е защитавала „неоспоримото и върховно достойнство на човешкия живот”, който трябва да бъде изживян „пълноценно, дори когато липсват сили, и е обгърнат от тайната на страданието”. Това подчертава Бенедикт ХVІ в посланието си за Световния ден на болния, който се отбелязва на 11 февруари и съвпада с празника на който Църквата почита Дева Мария от Лурд. Папата посвещава таз годишното послание на болните деца и на жертвите на насилието, отправяйки апел към управляващите за обнародването на закони защитаващи малолетните и техните семейства намиращи се в трудност.

*********
Християнинът не може да бъде "безразличен” към „мълчаливия вик на болка” издигнат от болните деца или от изоставените на произвола на тяхната съдба: неговото съзнание, като човек и вярващ, не може да му позволи да остане безразличен и го задължава „незабавно да реагира”. С ясен глас и поглед изпълнен със състрадание, Бенедикт ХVІ отправя своето послание към изпълнения с детско страдание свят.

„В света има малки човешки същества – пише Папата - които носят в тялото си последствията от тежки болести или които се борят с все още неизличими болести, независимо съществуващия прогрес на медицината и помощта на научните изследователи и медици”. Има също така и деца наранени "тялом и духом" от войните и конфликтите, както и много невинни жертви на безсмислената омраза на възрастните. Съществуват и децата „от улицата” изоставени на произвола на съдбата, на които липсва топлината на семейното огнище, малолетни на които е отнета детската невинност, причинявайки им една психологична рана, която ще бележи остатъка от техния живот”. Светия Отец добавя и „неизчислимия брой деца, които умират поради липсата на вода, храна и медицинска помощ, както и малките бежанци и емигранти, които с техните родители са в търсене на по-добри условия на живот”.

Бенедикт ХVІ благодари преди всичко на църковните организми, посветили се на облекчаване на страданията, подобно на Христовото състрадание към вдовицата Наин, загубила детето си. Разширявайки своя поглед, Папата отбелязва, че „всекидневното посвещаване и безспирните усилия в служба на болните деца, са красноречиво свидетелство на любов към човешкия живот, особено за слабия, който във всичко е зависим от другите”.

Бенедикт ХVІ още веднъж енергично подчертава основния принцип на християнството: „неоспоримото и върховно достойнство на човешкия живот”. Тази истина не се променя с времето и „учението на Църквата непрестанно известява, че човешкия живот е красив и трябва да бъде изживян в своята пълнота дори когато липсват силите и е обгърнат от тайната на страданието”.

Присъствието на „щедрата и безвъзмездна любов” на християнските общности към страдащото детство, подтиква Папата да изрази своята оценка и окуражи националните и международни организации посветени в тази мисия, особено в бедните държави. Бенедикт ХVІ завършва посланието си, отправяйки силен апел към държавните ръководители "да бъдат засилени законите и мерките в полза на болните деца и техните семейства, които от своя страна могат винаги да разчитат на сътрудничеството на Църквата”.