Бенедикт ХVІ завърши катехизиса посветен на Свети Павел. Призова за мир в Шри Ланка и зачитане на хуманитарното право

Свети Павел е един пример на апостол, който да бъде следван, за да се "обнови" Църквата, а неговите поучения са особено ценни и от икуменическа гледна точка. С тази оценка Бенедикт ХVІ приключи последната генерална аудиенция посветена на Апостола на езичниците. Но пред хилядите верни, събрани в аулата Павел VІ, Светият Отец издигна и силен апел в полза на Шри Ланка, призовавайки за мир и респект на хуманитарното право за цивилните граждани въвлечени в кървавия конфликт в тази азиатска страна.

Двадесет катехистични беседи – първата на 2 юли 2008 година – по време на които бе разказан живота и делото на Свети Павел. Днес на последната среща от този цикъл беседи, Бенедикт ХVІ представи на вярващите присъстващи на генералната аудиенция мъченичеството на Апостола, където краят е едно ново начало и където личността на Свети Павел, отбеляза Бенедикт ХVІ „изпъква над неговия живот и мъченическа смърт”, успявайки да вдъхнови много велики личности на Църквата, от Свети Августин до Свети Тома Аквински:

„В действителност, той остави изключително духовно наследство (…) В последствие всички отци на Църквата и всички богослови черпеха вдъхновение от неговите послания и духовност. По този начин той остана през вековете и до днес истинския учител и Апостол на езичниците”.

Първото свидетелство за мъченичеството на Свети Павел, обясни Бенедикт ХVІ, датира от края на първи век, около 30 години след смъртта на Апостола и е дело на Римския Епископ Климент, който загатва за жертвата на Павел,а в последствие за тази на Петър. По същия начин Еузебий Кесарийски, през ІV век, в неговата История на Църквата цитира „трофеите” на двамата апостоли, а именно надгробните паметници, които и днес, каза Светият Отец, „след две хиляди години почитаме на същите места”: Свети Петър във Ватикана, а Свети Павел в базиликата на Вия Остиенсе:

„Интересно е да се отбележи, че в този исторически момент двамата големи Апостоли са споменати заедно. Независимо че нито един античен документ не споменава за тяхното едновременно служение в Рим, последвалото християнско съзнание, на базата на тяхното общо погребение в столицата на империята, ги поставя заедно като основоположници на Римската Църква”.

Описанието за мъченичеството на Свети Павел, продължи Бенедикт ХVІ, можем да го намерим в „Деянията на Павел". Този документ датира от втори век и присъжда на император Нерон смъртната присъда за обезглавяването на Апостола, извършено според християнската традиция в покрайнините на Рим, място което днес е познато под името „Трите Фонтана”. След смъртта на Апостола остава безсмъртно неговото учение, както посочва – отбелязва Папата – огромното влияние на неговите послания в първите християнски общности:

„Важно е преди всичко да се отбележи, че не след дълго посланията на Свети Павел стават част от Литургията, където формулата пророк-апостол-Евангелие е решаваща за формата на Литургията на Словото. По този начин, благодарение на това „присъствие” в Литургията на Църквата, учението на Апостола се превръща в духовна храна за вярващите от всички времена”.

Учен, който много добре познаваше поучението на Свети Павел, бе Лютер. Неговото тълкуване на посланията на Апостола, коригирано в последствие от Събора в Тренто, е в основата на протестантската духовност. Във връзка с това, Бенедикт ХVІ отбеляза един важен аспект за живота на Църквата:

„С прогреса на екзегетиката, преди всичко през последните десетилетия, нарастна и съгласуваността между католическата и протестантската екзегетика, реализирайки по този начин забележителен консенсус в разногласията, които бяха причината за най-голямото историческо неразбирателство. Това е огромна надежда за икуменизма, който е в центъра на Втория Ватикански Събор”.

Светият Отец завърши катехизиса като спомена многобройните религиозни движения породили се през последните десетилетия, които носят името на Свети Павел:

„На базата на всичко това, пред нас остава светлата личност на един апостол, на един изключително плодоносен и проницателен християнски мислител, от който всеки един може да извлече полза (…) Да черпим вдъхновение от него, било то от неговия апостолски пример, било то от неговата доктрина, е за нас стимул, дори можем да кажем гаранция, за утвърждаването на християнската идентичност във всеки един от нас и за подмладяването на цялата Църква”.

Генералната аудиенция завърши с безпокойство от страна на Бенедикт ХVІ за царуващия кървав конфликт в Шри Ланка. Папата изрази своето пожелание за прекратяване на кръвопролитията и за едно ново помирение в респект на хуманитарното право:

„Новините за разрастването на конфликта и нарастването на броя на невините жертви, ме подтикват да отправя настойчив апел към воюващите да уважават хуманитарното право и свободата на народното движение. Нека направят всичко възможно за гарантирането на необходимата помощ за ранените и сигурността на цивилните граждани, задоволявайки техните спешни хранителни и медицински нужди. Нека Светата Дева от Мате, силно почитана от християните и последователите на другите религии, да ускори настъпването на мира и помирението в тази скъпа държава”.