Людмила Филипова - разказвач на третото хилядолетие

Само на 31 години, а има вече зад гърба си 4 високо тиражирани романа, написани с особен стил и магичност. В България книгите и се радват на шумен успех, предстоят да излязат преводи на турски, руски, сръбски и немски, интерес проявява и едно от най-големите италиански издателства. Романите и са една алхимия между авантюрата, шокиращата действителност и пророчески поглед към бъдещето. В нейните драматични трилъри читателят първо бива заземен от историческите факти, а после неусетно катапултиран във въображаемото, а оттам в реалността на бъдещето. Номинирана е в международни литературни конкурси, а на 10 февруари в Българския културен институт в Берлин предстои премиерата на четвъртия и роман „Мастиленият лабиринт. Събитието ще бъде част от официалното представяне на „Берлинале”, един от най-престижните световни филмови фестивали. След селекция на романи от цял свят, Филипова е поканена за участие от Франкфуртския панаир на книгата, който е специален партньор на филмовия фестивал. Преди премиерата в Берлин, Людмила посети Рим и прие поканата за интервю в Радио Ватикана:


*********
Политика, шпионаж, биотехнологии, а сега дълбока история. Как достигна до идеята за написването на „Мастиленият лабиринт”?
Идеята за нея ми дойде на едно много интересно място. Това е най-дълбоката точка на Балканския полуостров. Става въпрос за пещера, за която има легенди, че точно там Орфей е намерил портата към Долното царство. Легенда или не, последните следи от първата съществувала в света цивилизация изчезват точно там. Когато направих тази връзка, така се роди идеята за Мастиленият лабиринт, който прави много нови разкрития за съвременната цивилизация.


Например, какви нови открития направи?
Интересното в тази книга е , че е пълна с дълго премълчавани доказателства и твърдения, макар и малко амбициозно да звучи. В романа се говори за първата в света цивилизация, дала тласък на хората след нея. Но въпреки, че е 100% исторически доказана, съществуването й все още се игнорира от голямата наука. Разказвам и за няколко знака, три от които са най-емблематичните в съвременния свят. Това са осмоъгълната звезда, равнораменният кръст и меандърът. Героинята ми тръгва по техните метаморфози назад във времето, защото всеки един знак днес е тръгнал от една по-стара идея. И ако я търсиш през валяка на времето и метаморфозата, можеш да стигнеш до първата идея. Всъщност аз си поставих амбициозната задача да мина през този валяк и да разбера от къде е било началото. Оказва се, че много от съвременните хора не знаят тяхното концептуално значение.


Накъде водят читателя всички тези следи?
Към отговорите на няколко много важни въпроса. Един от тях е кои са били Първите? Защо тяхното познание е толкова важно за хората днес? Защо изчезват те през ІV хилядолетие - едно хилядолетие преди Египетската и Месопотамските цивилизации, които се смятат за първи. Но ето, оказва се, че е съществувала една друга цивилизация, която първа в света пише, смята, открива златото и солта, звездите и медицината. Всичко това е 100% научно доказано. Съществува няколко хилядолетия, но в началото на ІV хилядолетие тя просто изчезва, изгаряйки сама следите си. Хиляда години на нейните зами, т.е. Централните Балкани никой не живее, без да има явни причини за това. Романът има за цел да разкрие какво се е случило с тях? Защо Орфей е първият, който възражда тяхното познание? От къде траките имат тези знания и умения, за които ние знаем. Търся също връзката между Орфическата и Христовата вяра, които не са малко. Откривам един соларен шифър и неговите следи, много от които открих в Рим.


Колко време ти отне написването на тази книга?
Отне ми 3 години. Това е най-дълго писаната ми книга. За тази цел трябваше да посетя Берлин, Рим, Москва, Бирма и Гърция, като и всички скални светилища в Родопите.

Кои са най-магическите места, които са се запечатали в съзнанието ти?
Те са свързани с написването на последната ми книга. Едното е платото Баган в Бирма, където има повече от 3000 будистки храма – едно огромно море от култови места, което те шокира. Второто е римските катакомби, които се едно невероятно, незабравимо и много вдъхновяващо място. Третото е скалното светилище Белинташ в Родопите, което е малко известно, но твърде важно за историята. Това е една шокираща гледка от огромен бял камък, като една великанска бяла торта, с дължина 300 м. и покрито с 300 дупки за които още нищо не се знае кой ги е направил преди хилядолетия. Върху него има карта, която се вижда от самолет. Смята се, че това е първата карта в света.


Една от другите твои книги, „Стъклени съдби, засяга една глобална опасност –неограничената и безразборна обмяна на генетичен материал във времето и пространството. Доколко е голяма тази опасност?
Мисля, че това е рискът на бъдещето. По-скоро рискът е от търговията с живи ембриони. Произвеждат се хиляди човешки ембриони, които по мои изчисления сега на склад в света са около 5 милиона. От тях се създават хора или органи. Не е толкова страшно, че се използват за правенето на органи, а това ,че се търгуват, че ще се родят някога някъде, без да подозират, че имат братя, сестри, близнаци, друго семейство и история. Започнах да разследвам защо хората правят това. Оказва се, че с всяка следваща година, особено в развитите държави, процентът на двойките, които не могат да имат деца се увеличава. Всеки медик, с който съм разговаряла, започва с това, че може би природата вече иска да ни подскаже нещо. Създават се ембриони, чрез методите на изкуственото възпроизвеждане. От една процедура могат да се произведат до 30 ембриона, като всички те имат едни и същи биологични родители. Те могат да бъдат продавани по цял свят, или съхранявани за десетилетия. Това всъщност са еднояйчни и нееднояйчни близнаци, които могат да се родят по различно време, в различни държави...Представете си човек да има без да знае още 5 близнака, родени в различни години, от различни родители. Какво би се случило, ако брат и сестра се срещнат и се влюбят? Например това се случи в Лондон, месец преди да излезе моята книга. Момче и момиче, близнаци, разделени като ембриони, се срещат, влюбват се, но в деня на сватбата откриват ,че са брат и сестра. Стига се до депресии, опити за самоубийство. Британският Парламент много сериозно дискутира темите относно безконтролната търговия на ембриони. Интересно е също, че замразените от преди 20 години ембриони, биват засегнати и от радиация, чието ниво е безопасно само до 5 години. Друга опасна тенденция е, че през последните години има изключителен еволюционен скок в човешкото развитие, заради развиването на технологиите. Проблемът е, че ако върнем към живот човек заченат преди 20, 30 години, ние връщаме назад цялата човешка еволюция. В този смисъл един такъв човек ще бъде неадекватен за времето, в което се ражда.


Как си обясняваш парадокса, че с еволюцията на човека в умствено отношение, намалява съзнанието му за етиката и за Бог?
В съвременния свят на свръх технологиите, където за всеки въпрос имаме отговор, за Бог и душата все по-малко има място. Но ще цитирам Дъглъс Адамс: ”Когато човек не е могъл да си отговори на нито един въпрос, тогава той създава Господ. Днес, когато можем а си отговорим на всички въпроси, не можем да намерим отговори единствено на въпросите касаещи Господ”. За съжаление днес в света на технологиите все по-малко хора вярват в Бог".


Какво е за тебе писането?
За мен писането е начин на съществуване, докосване до неизживяното и търсене на истината по въпроси, които ме вълнуват. За да хвана една тема и да работя по нея поне година и половина всеки ден, тя трябва наистина да ме влече. Другата мотивация е идеята, че мога да кажа на хората по света за съществуването на неща, за които не предполагат и да им дам идеи как да променим ситуацията. По този начин се чувствам щастлива, ако след книгите ми поне няколко човека си кажат: ясно, съществува и това, ето как трябва да променим себе си, или случващото се около нас".


*********
Людмила Филипова е родена на Великден през 1977 в София. Завършва висшето си образование в УНСС, където се дипломира като бакалавър през 2000г. После учи магистратура към американския университет City University. Осем години Людмила работи като специалист и мениджър в областта на маркетинг, PR и медии, в едни от най-големите български и международни компании в България. В романите си изследва значими обществени теми и разказва завладяващи истории между фикцията и автентичната реалност.


Първият и роман „Анатомия на Илюзиите„ (2006) бележи голям успех и е най-преиздавания роман в най-новата българска история. В него представя своята гледна точка за краха на комунизма и прехода към демокрация, като вплита непубликувана секретна информация от дневника на нейния дядо Гриша Филипов, бивш български премиер от 1981 до 1986г.


„Червено злато (2007) съчетава темите за незаконната световна търговия с кръвни продукти и задържаните в Либия медици. За да напише романа, Людмила Филипова прави разследване в пет държави, включително Либия. Романът има шеметен успех, като се продава в десетки хиляди тираж. В момента по книгата се подготвя сценарий за филм.


Третият и роман, „Стъклени съдби (2008), за първи път представя в литературата шокиращите теми за масово производство и търговия, бизнеса с асистирани технологии и опасната тенденция хората да поемат в ръцете си собствената си еволюция.


„Мастиленият Лабиринт” (2008) е историческо разследване, в което всяка сцена е базирана на реална история и съществуващ артефакт. Местата и времето на случващото се в романа са действителни, а всяка глава е нова страница от изгубения край на таен средновековен ръкопис, намерен в стара римска библиотека, в края на най-стария път в Европа - Виа Апия Антика. Романът предлага много изходи, но единствено от читателя зависи през кой ще успее да излезе.