На 27 януари международната
общност припомня жертвите от Холокоста, едно „нечувано престъпление” резултат на „налудничава
нацистка идеология”, поискала да „унищожи европейския ебраизъм”. С тези силни думи
Папа Бенедикт ХVІ многократно, в своят понтификат, припомня този тъжен момент от
историята.
Паметни остават словата на Папа Ратцингер по време на посещението
му в Кьолн през 2005 година и в Освиенцим в през 2006 година, които се превърнаха
в опорните колони от които можем най-добре да разберем неговата мисъл и поучителната
власт за Холокоста и взаимоотношенията между Католическата Църква и еврейската общност.
Ако
погледнем на понтификата на Бенедикт ХVІ може да забележим, че още от самото начало
той се характеризира с едно особено внимание към ебраизма и еврейския народ. Първият
знак за това бе поканата от страна на Светия Отец към главния Равин на Синагота в
Рим, за церемонията за началото на понтификата на площад Свети Петър.
Привързаността,
която свързва Папа Бенедикт ХVІ с еврейския народ е силна и дълбока и се забелязва
още при първите му обръщения и може да бъде съпоставена с майчината привързаност.
Светият Отец винаги се старае да подчертае значението на еврейския народ, като народ
избран от Бога за да бъде Негов свидетел по света и на хората. Именно от този народ
води началото си и Църквата. Както Новия и Стария Завет са свързани помежду си, така
също Църквата и еврейския народ са свързани по един неразделим начин.
Следвайки
своя предшественик, Папа Бенедикт ХVІ все по настойчиво подчертава, че ние християните
имаме общи корени и сме наследници на богатото духовно наследство предадено ни от
еврейския народ, поради това „който среща Исус Христос се среща и с ебраизма”.
От
тук произлиза, от една страна, острата присъдата на Папа Ратцингер към „омразата,
преследването и всички форми на антисемитизъм отправени към еврейския народ”. От друга,
насърчава „искрения диалог между християни и евреи, основан на доверието”.
Диалог, добавя, „който ако иска да бъде искрен не трябва да премълчава или омаловажава
съществуващите разлики: дори и там където, по причина нашите лични убеждения на вярата,
се различаваме по между си. Именно в тези различия трябва да се уважаваме и обичаме
взаимно”.
По време на историческата визита в Освиенцим, Бенедикт ХVІ се
обърна към присъстващите с думите: „Да говоря на това място на страха, на престъпленията
против Бог и човека, които нямат подобни на себе си, е почти невъзможно. Още по-трудно
и потискащо е за един християнин и за един Папа роден в Германия. На място като това,
липсват думите и остава едно изумено мълчание – мълчание, което е вътрешен вик към
Бога: Защо мълча Господи?... Мястото на което се намираме е мястото на Холокоста.
Миналото не е само минало. То касае нас и ни показва пътя по който трябва да вървим
и пътя който трябва да избягваме. Защото, тези престъпления, с унищожаването на еврейския
народ, имаха целта да унищожат Бог, който повика Аврам, който говори на Планината
Синай и установи ориентировъчните критерииза човечеството на веки”.
С холокоста, „с унищожаването на Израел, се искаше да се унищожи корена, върху който
е основана християнската вяра, замествайки я напълно вярата на човешкото господство”.
На
12 Септември 2008 година, по време на посещението си в Париж, Папата ясно подчерта,
че „Църквата се противопоставя на каквато и да е форма на антисемитизъм, за който
не съществува никаква библейска основа. Богослова Хенри дьо Любак, в мигове на „мрак”,
както казваше Папа Пий ХІІ, осъзна че да бъдещ антисемитист, означава да бъдеш антихристиянин”.
Месец
по-късно при срещата си с делегация от Международния Еврейски Комитет, Светия Отец
подчертава огромното значение на Съборната Декларация Nostra Aetate, напомняйки на
присъстващите 30 годишния плодотворен братски диалог между Католици и евреи. „Използвам
случая, за да подновя ангажимента поет от Църквата в осъществяването на принципите
изложени в историческата декларация на Втория Ватикански Събор Nostra Aetate.
Този документ, който с решителност осъди всички форми на антисемитизъм, бе крайъгълния
камък, върху който бе построена дългата история на братските отношения между християни
и евреи”. В нашия неспокоен свят, „често белязан от бедността и насилието, диалога
между различните култури и религии трябва да бъде средството за изграждането на свят
достоен за човека”.
В същото това обръщение Папа Бенедикт
ХVІ пожелава: „Трябва взаимно да се опознаваме все повече и все по-добре. За това
насърчавам искрения диалог между евреи и християни: само по този начин можем да постигнем
едно общо тълкуване на все още неразрешените исторически дискусии, и преди всичко
да направим крачки напред в преценката, от богословска гледна точка, на връзката между
християните и еврейския народ. Нашият поглед не трябва да бъде отправен само към миналото,
а е нужно да бъде отправен напред, към днешните и утрешни задължения". Светла
Чалъкова