2009-01-28 13:01:18

Холокост


RealAudioMP3 На 27 януари международната общност припомня жертвите от Холокоста, едно „нечувано престъпление” резултат на „налудничава нацистка идеология”, поискала да „унищожи европейския ебраизъм”. С тези силни думи Папа Бенедикт ХVІ многократно, в своят понтификат, припомня този тъжен момент от историята.

Паметни остават словата на Папа Ратцингер по време на посещението му в Кьолн през 2005 година и в Освиенцим в през 2006 година, които се превърнаха в опорните колони от които можем най-добре да разберем неговата мисъл и поучителната власт за Холокоста и взаимоотношенията между Католическата Църква и еврейската общност.

Ако погледнем на понтификата на Бенедикт ХVІ може да забележим, че още от самото начало той се характеризира с едно особено внимание към ебраизма и еврейския народ. Първият знак за това бе поканата от страна на Светия Отец към главния Равин на Синагота в Рим, за церемонията за началото на понтификата на площад Свети Петър.

Привързаността, която свързва Папа Бенедикт ХVІ с еврейския народ е силна и дълбока и се забелязва още при първите му обръщения и може да бъде съпоставена с майчината привързаност. Светият Отец винаги се старае да подчертае значението на еврейския народ, като народ избран от Бога за да бъде Негов свидетел по света и на хората. Именно от този народ води началото си и Църквата. Както Новия и Стария Завет са свързани помежду си, така също Църквата и еврейския народ са свързани по един неразделим начин.

Следвайки своя предшественик, Папа Бенедикт ХVІ все по настойчиво подчертава, че ние християните имаме общи корени и сме наследници на богатото духовно наследство предадено ни от еврейския народ, поради това „който среща Исус Христос се среща и с ебраизма”.

От тук произлиза, от една страна, острата присъдата на Папа Ратцингер към „омразата, преследването и всички форми на антисемитизъм отправени към еврейския народ”. От друга, насърчава „искрения диалог между християни и евреи, основан на доверието”. Диалог, добавя, „който ако иска да бъде искрен не трябва да премълчава или омаловажава съществуващите разлики: дори и там където, по причина нашите лични убеждения на вярата, се различаваме по между си. Именно в тези различия трябва да се уважаваме и обичаме взаимно”.

По време на историческата визита в Освиенцим, Бенедикт ХVІ се обърна към присъстващите с думите: „Да говоря на това място на страха, на престъпленията против Бог и човека, които нямат подобни на себе си, е почти невъзможно. Още по-трудно и потискащо е за един християнин и за един Папа роден в Германия. На място като това, липсват думите и остава едно изумено мълчание – мълчание, което е вътрешен вик към Бога: Защо мълча Господи?... Мястото на което се намираме е мястото на Холокоста. Миналото не е само минало. То касае нас и ни показва пътя по който трябва да вървим и пътя който трябва да избягваме. Защото, тези престъпления, с унищожаването на еврейския народ, имаха целта да унищожат Бог, който повика Аврам, който говори на Планината Синай и установи ориентировъчните критерии за човечеството на веки”. С холокоста, „с унищожаването на Израел, се искаше да се унищожи корена, върху който е основана християнската вяра, замествайки я напълно вярата на човешкото господство”.

На 12 Септември 2008 година, по време на посещението си в Париж, Папата ясно подчерта, че „Църквата се противопоставя на каквато и да е форма на антисемитизъм, за който не съществува никаква библейска основа. Богослова Хенри дьо Любак, в мигове на „мрак”, както казваше Папа Пий ХІІ, осъзна че да бъдещ антисемитист, означава да бъдеш антихристиянин”.

Месец по-късно при срещата си с делегация от Международния Еврейски Комитет, Светия Отец подчертава огромното значение на Съборната Декларация Nostra Aetate, напомняйки на присъстващите 30 годишния плодотворен братски диалог между Католици и евреи. „Използвам случая, за да подновя ангажимента поет от Църквата в осъществяването на принципите изложени в историческата декларация на Втория Ватикански Събор Nostra Aetate. Този документ, който с решителност осъди всички форми на антисемитизъм, бе крайъгълния камък, върху който бе построена дългата история на братските отношения между християни и евреи”. В нашия неспокоен свят, „често белязан от бедността и насилието, диалога между различните култури и религии трябва да бъде средството за изграждането на свят достоен за човека”.

 
В същото това обръщение Папа Бенедикт ХVІ пожелава: „Трябва взаимно да се опознаваме все повече и все по-добре. За това насърчавам искрения диалог между евреи и християни: само по този начин можем да постигнем едно общо тълкуване на все още неразрешените исторически дискусии, и преди всичко да направим крачки напред в преценката, от богословска гледна точка, на връзката между християните и еврейския народ. Нашият поглед не трябва да бъде отправен само към миналото, а е нужно да бъде отправен напред, към днешните и утрешни задължения".
Светла Чалъкова







All the contents on this site are copyrighted ©.