50 години от обявяването на Втория Ватикански събор

Преди петдесет години, само три месеца след избирането му на Светипетровия престол, Папа Йоан ХХІІІ извести на Църквата и на света свикването на Втория Ватикански събор, сред чиито цели бе осъвременяването на Кодекса по канонично право. „Най-широката асамблея, не събирана досега”: така определя Втория Ватикански събор директорът на Осерваторе Романо, Джовани Мариа Виан в уводна статия на броя от неделя, 25 януари. Денят беше неделя, 25 януари 1959 г., когато от базиликата Свети Павел извън градските стени Папа Йоан ХХІІІ съобщи на света новината, която предизвика голяма изненада и вътре в самата Католическа Църква. Въпреки че, разказва Лорис Франческо Каповила, личен секретар на Папа Ронкали интервюиран от в.Авенире, Папа Ронкали беше споделил това решение още веднага след избирането му, а говорейки след това и с държавния Ватикански секретар Доменико Тардини, със заместника монс.Анджело Дел’Аква и със своя изповедник, Алфредо Каваня. Дори денят за известяването му не е бил избран случайно, а специално за края на Седмицата на молитви за единение на християните, тема особено скъпа на Йоан ХХІІІ и която става една от целите на Събора. Вторият Ватикански събор е открит на 11 октомври 1962 г. след период на подготовка продължила 44 месеца, една дълга авантюра, придружена от девет сесии и 168 общи конгрегации, разпределени в четири периода. Бе закрит от Павел VІ, който по време на съобщението за Събора, като архиепископ на Милано го окачестви „историческо събитие от първа величина, голямо от днес за утре; голямо за народите и човешките сърца; голямо за цялата Църква и за цялото човечество”. „Седемте години за подготовка и провеждане бяха последвани от десетки други за приемането му, още не завършило – пише директорът на Осерваторе Романо – едно противоречиво приемане и не лесно заради отражението на съборните решения в живота на Църквата, в литургията, в мисията, във връзките с другите християнски вероизповедания, с еврейството, с другите религии, с утвърждаването на религиозната свобода, в отношението към света”. „Добрите плодове на Събора са многобройни”, казва накрая Джовани Мариа Виан и сочи сред тях „жеста на милосърдие към епископите отлъчени през 1988 г., който „Бенедикт ХVІ, папата на Мира, пожела да направи публичен едновременно с годишнината от обявяването на Втория Ватикански събор”.