Нов етап в диалога между католици и православни

Църковните отношения между Католическата и Православната Църква се развиват в положителна посока, а богословския диалог, независимо от постоянните и нови трудности пред които е изправен, се намира в нова фаза. Това твърди мон. Елеутерио Фортино, под-секретар на Папския Съвет на насърчаване на християнското единение в дълъг анализ на страниците на ватиканския официоз „Осерваторе Романо”. По-конкретно, той фокусира вниманието на работата на Координационния комитет за следващата пленарна сесия на Смесената международна богословска комисия, която ще се проведе в Кипър от 16 до 23 октомври.


*********
"След срещата на Пленарната международна комисия за богословския диалог между Католическата и Православната Църква в Равена през 2007 година, се развиха конструктивни отношения между Рим и Константинопол, както и между московската патриаршия и останалите православни Църкви. Умножиха се взаимните посещения, като едни от най-забележителните за изминавалата година бяха трите посещенията на Патриарх Вартоломей І в Рим и неговото участие в Синода на Епископите. От друга страна не могат да бъдат забравени и постоянната обмяна на делегации за патронните празници на Рим и Константинопол, които са един вид канал за контакт и координация.


По този повод Папа Бенедикт ХVІ в своето послание до Вартоломей І за празника на Свети Андрeй пише: „Благодаря на Бог, че ни направи способни, да задълбочим братските отношенията между нас, подпомогнати от молитвата и от обновените братски връзки”.

През изминалата година, напрежението, което се породи между московската Патриаршия и Икуменическата патриаршия по въпроса за признаването на автономията на Естонската Църква, допринесе в известен смисъл и до усложняването на отношенията между католици и православни. Въпреки това през последните шест месеца две значими събития белязаха подобряването в отношенията между Москва и Константинопол, а именно общото отслужване по случай юбилейните чествания за покръстването на Русия в Киев и за асамблеята на приматите и представителите на Православните Църкви, събрана по искане на Икуменическата Патриаршия.

Също през 2008 година, в общия контекст на богословския диалог между православни и католици бе проведена подготовката за ХІ пленарна сесия на Международната смесена комисия, която ще се срещне през есента на тази година. По време на тази среща, двете подкомисии разгледаха историческите, богословските и канонически елементи в живота на Църквата през първото хилядолетие, а именно в периода през който източната и западната част на Църквата бяха в пълно единение на вярата и тайнствата.

От своя страна Координационния комитет за богословския диалог се събра на остров Крит, където базирайки се на двата документа на подготвени от подкомисиите и на напътствията дадени от общо подписаната декларация в Равена, подготви проекто-документ, разглеждащ примата на Римския епископ през първото хилядолетие.


Дидактически, декларацията от Равена, поставяше някой наложителни въпроси, които трябва да се даде отговор, като например: по какъв начин институционните структури отразяват тайнството на общението (koinonia)? По какъв начин живота на Църквата отразява нейната структура основана върху тайнствата? Каква е връзката, между авторитета на всяка църковна институция и съборността, която произлиза от тайнството на Църквата като общение?

Проекта на Координационния комитет съдържа следната сложна тематика: Римската Църква, като първо седалище prima sedes; Римския Епископ приемник на Свети Петър; ролята на Римския Епископ по време на криза в църковното общение; влиянието на не богословските фактори.


В развитието на тези аргументи са взети под внимание важни историческите свидетелства като посланието на Папа Климент до Коринтяните, Посланието на Игнатии Атиохииски до римляните, учението на свети Ириней, множество апели към Рим, изказвания на Папата, както и ролята на Епископа на Рим в защита на православието в моментите на църковни кризи по време на арианството, монофизизма и монотелизма. Особено внимание е дадено на ролята на Папата в седмия Икуменически събор в Никея, който бе свикан в защита на легитимното отдаване на почит на иконите обосновано на въплъщението на Словото Божие и на Христологичната доктрина.

Важен принос на подписаната декларация в Равена, въпреки различията в тълкуването на историческите фактори, бе признаването от страна на Католическата и Православната Църква, че „през първото хилядолетие Рим е замел първото място в църковната йерархия, и Епископа на Рим е първия (protos) сред патриарсите.


По време на срещата в Крит на Смесения координационен комитет, бе дадено началото на общия прочит на историческите фактори и проучването на различните богословски възможности. Това е съществено условие за истинския прогрес в сферата на изследователската работа за общото разбирателство между католици и православни. От друга, страна това ясно показва, че е започнат едни сложен път, но също и единствения който би могъл да изясни хоризонта към единението, необходимо за живота и мисията на Църквата.

Важен въпрос, който поставя документа от Равена, е да се изясни „по какъв начин, поученията на двата Ватикански Събора върху универсалността на примата, може да бъдат разбрани на светлината на църковната практика през първото хилядолетие”.


Във връзка с това не можем да забравим икуменическата енциклика на Папа Йоан Павел ІІ, в която се насърчава братския диалог „в търсенето на формите, в който тази служба могат да осъществят едно служение на взаимна обич”.


В тази нова фаза католическо-православния богословски диалог остава открит и насочен в една положителна перспектива".