Най-високото френско отличие за католическата монахиня Мариана Караколева - емблематична фигура на франкофонията и религиозната толерантност по време на комунистическия режим

Посланикът на Франция в България,Етиен дьо Понсен, връчи високото френско отличие "Кавалер на Почетния легион" на сестра Мариана Караколева от Ордена на сестрите Йозефинки. Награждаването се вмества в контекста на тържествените чествания по повод историческото посещение на Президента Франсоа Митеран в България на 19 и 20 януари 1989 г. Тържествената церемония се състоя днес, 20 януари в Етнографския музей в Пловдив по повод посещението на Франсоа Митеран в града. Кореспонденция на Жана Стоева:

*********
„Присъстваха кметът на град Пловдив Славчо Атанасов, представители на религиозни общества в България, сред които отец Благовест Вангелов- директор на вестник „Истина-Veritas”, официален орган на Католическата епископска конференция, младите свещеници от т.н. „нова пролет в Католическата църква в България” - отец Димитър Димитров и отeц Неделчо Начев, както и други обществени представители. В словото си по случай връчването на отличието "Кавалер на Почетния легион" на сестра Мариана, посланик Етиен дьо Понсен подчерта, че високото отличие е израз на „почит към всички, които през 45-те години на комунистическия режим, никога не са се примирили, никога не са се отказали от своите ценности и са останали верни на религиозните си и политически убеждения, както и на приятелството, което свързва българския и френския народ”. Той подробно се спря на жизнения и духовен път на монахинята, наричайки нейния живот „изключителен”, заради „упоритостта и смелостта” и същевременно „образцов, защото се вписва и в мъчителната история на европейския континент”. Посланик дьо Понсен обясни и причините за нейното бягство във Франция през 1948г., заради „жестоката и системна репресия към религиозните конгрегации, която засяга най-вече тези от чуждестранен произход”. „От 1989г., идването на демокрацията като дар от Господ дава възможност на Вашия живот да започне свободно естествения си път- каза още посланик дьо Понсен - Вие започвате дейност за възстановяване на имотите, който са били собственост на Вашата конгрегация преди войната. За съжаление, тази Ваша дейност остава безрезултатна”. Той изтъкна още, че нейната „безусловна привързаност към франкофонията” и към родната й страна е „неотделима от защитата на ценностите на толерантност, свобода, съзнание, хуманизъм и откритост към света, който не престанахте да защитавате през целия си живот в контекста на вашето религиозно призвание”.
За Радио Ватикана, Жана Стоева
*********
 
Реч на посланик Етиен Дьо Понсен по случай връчването на Ордена на Почетния легион на Сестра Мариана Караколева, публикувана в сайта на Посолството на република Франция в България http://www.ambafrance-bg.org/spip.php?article1679

Господин Кмете, Господин Министър,
Дами и господа,
Ваше Високопреосвещенство
Сестро,
В моята страна съществува традиция, с която тя може да се гордее, да се награждават нейни граждани и тези на близките й страни. Това е една стара традиция, тъй като, както всеки знае, тя е била въведена от император Наполеон преди малко повече от 200 години.

Днес сме се събрали около Сестра Марияна Караколева. Това е едно приятелско събиране, почти семейно, на което сме поканени, както и сестра Марияна от конгрегацията на сестрите Св. Жозеф.

Поздравявам Вашите приятели между които и отец Даниел Жилие, член на Френската конгрегация на отците асомпсионисти, свещеник на енорията и на френската общност в България. Поздравявам най-вече членовете на Конгрегацията Св. Йосиф, които са около Вас.

По мое предложение, Президентът на Републиката пожела да признае Вашите заслуги, Сестро.

Тези дни честваме историческото посещение на Президента Франсоа Митеран в България. Изразих желание това честване да завърши по съвсем символичен начин, чрез тази награда, която Ви се предоставя. Чрез Вас, исках да отдам почит на всички , които през 45-те години на комунистическия режим, никога не са се примирили, никога на са се отказали от своите ценности и са останали верни на религиозните си и политически убеждения, както и на приятелството, което свързва българския и френския народ. Историята на Вашата страна, България и приятелството между Франция и България са в центъра на Вашия индивидуален път.

Франкофонията в България води началото си от религиозните конгрегации, които веднага след освобождението на Вашата страна, а понякога и преди това, са се установили в България и са открили колежи за момчета и момичета във Варна, София и, разбира се, в Пловдив. Франция не забравя какво дължи на предаността на тези смели мъже и жени, които са предали нейния език на поколения млади българи.

Историята понякога може да бъде абстрактна, като например думите “тоталитарна репресия”, “диктаторски режим”. Но никога не трябва да забравяме, че зад тези думи има индивидулни истории, съдби и съкрушен живот, много страдания и нещастия. И за да илюстрираме едновременно смелостта и страданието на българския народ при комунистическия режим бихме ли могли, Сестро, да намерим по-образцов и по-многозначителен живот от Вашия?

Зная, че сте скромна, прекалено скромна и дискретна, но искам да припомня пред Вашите приятели, тук събрани, Вашия живот, защото той е едновременно изключителен, заради упоритостта и смелостта, които доказахте, че имате и образцов, защото се вписва и в мъчителната история на европейския континент.

Вашият живот би могъл и би трябвало да бъде ясно очертан. Вие пожелахте да го посветите изцяло на Господ и на спокойствието на един религиозен живот в Конгрегацията Сен Жозеф, създадена през 1932г. от Емили дьо Виалар, от град Гайак във Франция.

Но Провидението или съдбата се решили друго. На зряла възраст, вие страдалчески сте изпитала тежестта на историята и трагедията, които са представлявали за народите от Източна Европа и в частност за българския народ бруталното установяване на тоталитарния комунистически режим. Вашият баща е бил първата мъчителна жертва, тъй като е бил екзекутиран от наемните убийци на новия режим и е бил един от 17 000-те български жертви на тоталитарната репресия. Чрез него искам да отдам почит на всички онези, които са измежду първите жертви.
Вие самата изпитвате жестоката и системна репресия към религиозните конгрегации, която засяга най-вече тези от чуждастранен произход. Вие успявате с много кураж да избягате във Франция. Скрита под седалката на влака, сред френски монахини, стискайки здраво един кръст, успявате да достигнете до границата и да избягате от наблюдението на Държавна сигурност. Когато сте станала, след отминалата опасност и на свобода, ръцете Ви са били нарязани и приели формата на кръста: това е знак както на неизменната Ви превързаност към Исус Христос, така и на терора властвал през онези времена.

Пристигнала във Франция, Вие се приобщавате към една религиозна общност, където приемате статута на мисионерка. Вашият живот би бил точно там, Вашият път би могъл да свърши там. Вашата съдба би трябвало да Ви накара да останете на завет от добрата страна на стената. Но през 1979г., с много смелост, и разбира се, въпреки налагащата се атеистична идеология в бъларското общество, Вие решавате, от солидарност към своите, да се върнете в България при Вашето семейство и както казвате, “да споделите трудностите с Вашите съотечественици”. При пристигането Ви, след 30 годишна раздяла, Вие едва познавате собствената Ви сестра, която Ви чакала на перона на гарата. Вашата майка умира само три месеца след завръщането Ви. Имали сте утешението да я видите преди смъртта й.
Тъй като правителството Ви е забранявало да упражнявате открито мисията Ви на религиозна католичка, Вие сте работничка в кооперативна фабрика, където оставате повече от десет години. Режимът не е толкова зловещ както в началото, но въпреки това Вие сте под постоянен, педантичен и подтискащ контрол от страна на милицията и силите на сигурността. Вие сте, както режимът нарича “неблагонадежден гражданин”.

Но от 1989г., идването на демокрацията като дар от Господ дава възможност на Вашия живот да започне свободно естествения си път. Като извор, който бликва отново светъл и прозрачен, след като сте била изкуствено ограничена. 45-те години комунистически режим ни най-малко не са Ви накарали да се откажете от Вашите убеждения, нито да се отклоните от Вашия път. Разбира се, годините са отминали, но вярата, пламенността, ангажираността Ви в служба на другите са живи, както по време на Вашата младост.

Без да губите и миг, Вие влизате отново веднага в религиозната си роля и демонстрирате привързаността си към католическата вяра, която е останала непокътната, въпреки годините и изпитанията.
Вашата втора страст, Франция и френския език е също така жива и Вие възстановявате учебната мисия на Вашия орден. От 1994г., Вие ръководите френската детска гродина Св. Йосиф в Пловдив, една от двете изцяло франкофонски детски градини в България. Вие започвате дейност за възстановяване имотите, който са били собственост на Вашата конгрегация преди войната. За съжаление, тази Ваша дейност остава безрезултатна.

Вие сте също така и създателка на фондация Св. Йосиф, чиято мисия е преподаването на френски език на бедни деца.

Вашата безусловна привързаност към франкофонията и към Вашата страна е неотделима от защитата на ценностите на толерантност, свобода, съзнание, хуманизъм и откритост към света, който не престанахте да защитавате през целия си живот в контекста на Вашето религиозно призвание.
Мисля, че казах достатъчно. Всеки вижда, че това признание на Франция към Вашата личност е не само напълно заслужено, но бих казал, малко позакъсняло, за което моля да ме извините.

Сестро Марияна Караколева, от името на Президента на Републиката, ние Ви връчваме отличието Кавалер на Почетния легион".