Богоявление. Бенедикт ХVІ: Христос е звездата, побеждаваща кризита и насилието в света. Апели за мир по Светата земя и в защита на децата жертви на насилие

Христос е „слънцето” променило космоса и историята, давайки на хората светлината на оная надежда, която разпръсква сенките на насилието, кризата или престъпленията срещу природата. Думи на Бенедикт ХVІ, произнесени в проповедта на тържествената литургия, която отслужи днес във ватиканската базилика за празника Богоявление. Папата засегна и темата за отношението между наука и вяра, позовавайки се на един от неговите символи – Галилео Галилей. След евхаристичната литургия, по време на молитвата Ангел Господен, Папата отправи нов апел за мир в Близкия Изток и призова да бъдат зачитани децата, станали жертва на насилие по света. Бенедикт ХVІ поздрави и традиционното шествие „Viva la Befana”, което премина по улиците на Рим в празнична атмосфера и завърши на площад Св.Петър, за да получи папския благослов.

*********
Едно „слънце”, което огрява човешкия мрак, една „звезда”, която осветлява пътя на вярващите, но също така едно „соло” с изключително важно значение във възхитителната партитура на вселената, която след него вече не е същата. Това е, което се случва с влизането на Христос в историята на човеците. Това е, което с тези оригинални картини Бенедикт ХVІ обясни за празника Богоявление, идването на Божия Син в света, наричайки го „една многообразна тайна”, която съвпада за латинската традиция с идването на Мъдреците от Изтока във Витлеем, за източната традиция с Кръщението на Христос в реката Йордан, но също – според евангелието на Свети Йоан – с „изявата”, която Исус дава за своята божественост на сватбата в Кана Галилейска. Във всеки случай, отбеляза Папата, празникът Богоявление е знак за примата на Христос над живота и над смъртта и над всяка епоха:

„Няма сянка, колкото и да е тъмна, която да може да затъмни светлината на Христос. Затова за вярващите в Христос никога не липсва надеждата, дори и днес, пред голямата социална и икономическа криза, тежаща над човечеството, пред омразата и пред разрушителното насилие, които не престават да окървавяват много райони на земята, пред егоизма и претенцията на човека да се издигне като бог на самия себе си, което понякога води до опасни промени на божествения промисъл за живота и за достойнството на човешкото същество, за семейството и хармонията на сътворението”.

Развивайки своето размишление, Бенедикт ХVІ свърза историята на Мъдреците от Изтока, които следват звездата с възможностите на астрономическата наука, която тримата древни учени от Изтока вероятно са практикували. В току-що започналата година, която ще отбележи 400 годишнината от първите наблюдения на Галилей, Папата обясни как звездата, за която говорят Евангелистите, е вдъхновила, още от първия час на Църквата, теологичния прочит на това небесно събитие:

„Учителите на Църквата видяха в този своеобразен епизод разказан от свети Матей и един вид една космическа „революция”, причинена от влизането в света на Божия Син (...) Което е ясно, че трябва да бъде разбирано в символичен и теологичен смисъл. Фактически, докато езическата теология обожествява елементите и силите на космоса, християнската вяра водейки до завършек библейското откровение, съзерцава един единствен Бог, Създател и Господар на цялата вселена”.

„Това означава – продължи Папата – че звездите, планетите, цялата вселена не са управлявани от една сляпа сила, че не се подчиняват само на материята. Впрочем, те не са космически елементи, които трябва да бъдат обожествявани, а напротив, във всичко и над всичко стои една лична воля, Божият Дух, който в Христос се откри като Любов”:

„В християнството има една определена космическа концепция, която намери във философията и в средновековната теология висши изрази. И в нашата епоха тя дава интересни знаци за един нов разцвет, благодарение на старанието и на вярата на не малко учени, които – по стъпките на Галилей – не отричат нито разума, нито вярата, напротив, те ги валоризират докрай, в тяхната взаимна плодотворност”.

Самият Галилей, каза още Бенедикт ХVІ, сравни както други космоса с една „книга”, като творбата на един Автор, който се изразява чрез „симфонията на сътворението”. И тук Светият Отец продължи с една красноречива и хубава аналогия:

„В един определен момент, вътре в тази симфония се намира това, което с езика на музиката би могло да се нарече „соло”, темата поверена на един отделен инструмент или на един отделен глас; то е толкова важно, че от него зависи звученето на цялата творба. Това „соло” е Исус, на когото съответства един царски знак: явяването на една нова звезда на небесния свод”.

Бенедикт ХVІ приключи проповедта като изтъкна, че Богоявлението на Христос „е отражение на изявата на Църквата”, която – „със своите ограничения и мизерии” – „изтъква делото на Светия Дух”. Бенедикт ХVІ завърши насърчавайки верните, по примера на Свети Павел, да се хранят от Светите Писания, за да могат да бъдат и да разнасят светлината на Христос „чрез думи и свидетелството в живота”.

Преди молитвата Ангел Господен Папата отправи рождественски поздрав към Източните църкви, които утре тържествено честват Рождество Христово, според юлианския календар, и отправи нов апел за мир в Близкия Изток, където продължава поредния конфликт между палестинци и израелци:
„С дълбока загриженост следя развоя на яростните въоръжени сблъсъци в Ивицата Газа. Още веднъж потвърждавам, че омразата и отказа от диалог водят само до война и окуражавам инициативите и усилията на ония, които горещо желаят мира и се опитват да помогнат на палестинци и израелци да седнат на масата за преговори и диалогират. Прося от Всеишния да подкрепи тези смели миротворци”.

Папата припомни, че днес се отбелязва Международния мисионерски ден за децата, като отправи специални думи към „многобройните” деца на които е отнето спокойното детство и по-специално на „десетина деца от Демократична Република Конго, станали жертва на кървави отвличания”:

„Призовавам извършителите на тези брутални безчовечни действия да върнат децата на техните семейства и тяхната сигурност и бъдещо развитие на които имат право, заедно с цялото население”.

Бенедикт ХVІ припомни също така, че през 2009 се навършва 20-та годишнина от Конвенцията за Защита на детето, която нарече „ангажимент на международната общност, която е призвана за обнови защитата и насърчаването на детството по целия свят”.