Мечти и предизвикателства за този, който днес избира да стане свещеник, темата за
чувствата и риска от придобиването на манталитета на отделна личност в Църквата, но
също така и комунитарното измерение на свещеническия живот и проекта за изграждането
на една обединена мрежа. Тези са темите в центъра на V-я Международен конгрес за семинаристи,
организиран от Движението на Фоколарите, открит днес в Кастел Гандолфо край Рим. „Това,
което изпъква на световно ниво - казва проф.Хубертус Блаумайзер, отговарящ за Свещеническия
център на Фоколарите и съветник в Конгрегацията за католическо възпитание – е че има
някои общи постоянни величини: например семинаристите желаят от една страна да служат
на Бог, а от друга да служат на другите. Тяхното въжделение е да бъдат свещеници отворени
за днешния свят, за другите хора и лица, които разнасят Евангелието с приноса на обществото.
Налице са и някои страхове, свързани с предизвикателствата на днешното общество; въпросите
дали ще успеят да разнасят посланието на Евангелието и дали ще бъдат винаги верни
на този път”. Именно затова една от главните теми на конгреса е предизвикателството
на връзките, допълни проф.Блаумайзер, защото свещеникът е преди всичко човек поставен
като служител между Бог и между човеците. Той е човек на единението в християнската
общност, на единението с епископа, с другите свещеници, с миряните, с различните действителности
присъстващи в Църквата.