2009 посветена на Св.Бернадет

От 1 януари в Лурд започва Годината посветена на Света Бернадет, което е едно продължение на Юбилея на явленията по човешкия и духовен път на младата девойка след последното явление на 16 юли 1858 г. „Пътят на Бернадет” е пасторалната тема предложена от диоцеза за новата година, започвайки от четирите елемента в духовността на девойката, символизирана от също толкова места, изпъкващи в периода след явленията, прекаран отчасти в Лурд, отчасти в Невер, като монахиня от Сестрите на Милосърдието. Това са елементи, които се намират във всеки християнски животи характеризират зрялата вяра на ученика желаещ да се уподоби на своя Господ Христос. Началният момент е този за „разграничаването на собственото призвание”; за Бернадет желанието за монашески живот е почти незабавно, но решението за института, който би я приел идва след осем години. Веднага мисли за съзерцателен живот в Кармелитския манастир в Банер, но нейното деликатно здраве не й позволява да следва пълноценно правилото. За нея изборът е Hospice в Лурд, структурата за приемане на болни и бедни, ръководена от сестрите от Невер; изборът на Бернадет е продиктуван от желанието да служи на болните и бедните, което би продължила като монахиня в Невер. Вторият елемент е „принадлежността към Църквата”, живяна силно от Бернадет още от детските години с моленето на Броеницата и молитвата в семейството, участието в литургията и вечерната молитва, честите разговори с нейния изповедник. Животът в Църквата, представена от презвитера и енорийската църква, придобиват по-завършена форма след нейното постъпване в конгрегацията в Невер, с всекидневното изпълнение на обета за послушание и служене на болните, на бедните, на съсестрите. В Бернадет визията за Църквата надвишава границите на нейната монашеска общност и ако от една страна се отнася до неизразимата действителност за общението на светците, от друга страна се характеризира с общението с грешниците: за тях тя поднася всички свои страдания, в послушание на повелята на Госпожата, която й казва: „Моли се за грешниците”. Третият аспект – Евхаристията, символизирана от евхаристичното обожаване – прекосява целия живот на Бернадет и самите явления. Нейното евхаристично желание, подхранвано още от детските години, се реализира на 3 юни 1858 г., на празника Тяло и Кръв Христови. Може да се каже, че Дева Мария подготвя Бернадет да получи нейния божествен Син в този специален катехизис съставен от явленията. В манастира в Невер, съсестрите на Бернадет са били впечатлени от израза на нейното лице при обожаването на Евхаристията. По време на нейната болест, когато не е можела да участва в Литургията, тя е поднасяла своя живот и страдания към жертвата на Христос. През последните часове на земния живот се сравнява с „житното зърно” от Евангелието, реализирайки в себе си званието на страдащия слуга, за когото говори пророк Исайя. Четвъртото измерение – служенето – е тясно свързано с Евхаристията и отразява евхаристичната духовност на Бернадет: да служи на Христос в бедните и болните. Двете действителности на Велики Четвъртък – установяването на Евхаристията и умиването на нозете – са били неразделими за Бернадет и са били основата на нейното всекидневно съществуване.