Да посрещнем „новото Слънце от Витлеем”: Рождественско послание на отец Димитър Димитров, енорист в гр.Раковски

„Не е лесно да намерим смисъла на нещо, което литургически във времето се повтаря всяка една година. Свидетели сме, особено на хората работещи в сферата на медийната информация, как не винаги е лесно да се намерят новини, които да се различават от доста тъжната хроника на нашето време. От друга страна, как на същата тази аудитория да поднесем един факт, който е много стар, но същевременно да го представим така, че да изглежда много нов. Успехът на всичко това, естествено, идва от това, че не сме ние които предаваме новината за раждането на Спасителя и правим така, че да звучи по нов начин, а самото чувство на човека, който среща своя Създател, станал подобен на него. Това е голямото послание на това тържество, което всяка година литургията ни предлага. На това „ново Слънце от Витлеем”, както се пее в нашите традиционни български коледни песни. Едно Слънце, което идва отново да изгрее, отново да стопли света, който има такава голяма нужда.

Посланието на Рождество Христово 2008 е още по-силно и по-специално, защото този Младенец, родил се в една бедна пещера, тази година трябва да се роди и на фона на една световна финансова криза. Мисля, че големият урок, който може да се извлече е именно този на Исус. Този Исус, който казва на съвременното човечество, сякаш забравило себе си в търсенето на едно временно, ограничено и болно щастие тук на земята, че сега има възможността да открие едно истинско щастие и една истинска радост, която му се предлага в светлината на Витлеемската пещера. Наистина там, където ние живеем и работим като свещеници и църковна общност, в гр. Раковски, усещаме, че има нуждата отново да се почувства този трепет. Ако доскоро живеехме във време на ентусиазъм след падането на един режим, то напоследък грижата за материалното, за физическото, за надлежното някак измести духовните ценности и духовните центрове. Мисля, че сега е времето да се завърнем към една истинска нова пролет, към един нов истински възход, който да бъде едно следване, едно търсене на този Христос, който се ражда за всички нас. Съвременният човек има още веднъж шанса с литургичното тържество за Рождеството на Спасителя да осъзнае, че не е сам, че този Христос, който се е въплътил, който после е страдал и възкръснал за него, го придружава и вече не е сам, не е едно самотно същество. Има възможност да оцени своята стойност, своето величие като едно изкупено ново същество, отправено към надеждата на новото време, на това време което ни носи Христос.

Пожелавям на всички нас, най-вече на младежите, понеже те са първите протагонисти, защото винаги стоят на предните окопи на времето, да се протегнат към бъдещето, защото то принадлежи на тях. Те са именно тези, които могат по един енергичен и убедителен начин да дадат тази нова светлина, която да покрие фалша на съвремието и да даде именно тези ценности, които няма никога да залезнат и няма да станат нощ.

Честито Раждане на Спасителя. Нека така както Той се ражда във Витлеемската пещера, да се роди и в нашите сърца!”