LevanteFilmFest разкрива врати за новото българско кино

Самочувствие, признание и надежда. Това са чувствата от първото българско участие на един от най-престижните филмови фестивали за независимото италианско кино „Леванте”, който се провежда от 1 до 14 декември в Бари. Новостите на това шесто поредно издание на фестивала бяха специалните секции „Младото австралийско кино”, „Кино на ненасилието” по случай 60-та годишнина от смъртта на Махатма Ганди и „Поглед към Балканите” с десет филма от Албания, Хърватска, Румъния и Гърция.


Специално място в секцията бе отредено за България, която се представи с 8 филма, представящи новото българско кино, свързано с традицията и историята на „страната на розите” и едни от най-успешните в България: „Пазачът на мъртвите”, „Приятелите ме наричан чичо”, „”След края на света”, „Писмо до Америка”, „Маймуни през зимата”, „Самотни сърца”, „Богове и поклонници”, „Преводачката на черно-бели филми”.


След „Седмицата на българското кино” в Рим (28 април - 2 май) и сега в Бари, българското кино за втори път в се представя в Италия в рамките на една година, след десетилетия мълчание и непознаване, въпреки че много италиански режисьори и актьори работят и снимат в България. На фестивала в Бари присъства и българска делегация водена от заместник -министъра на културата Явор Милушев и Петър Миладинов от бюрото „Евроинтеграция” към министерството, а заедно с тях Джакомо Оливиери, почетен консул на България в Пулия и Базиликата, Йво Йонков и Даниел Владимиров от Българския културен институт в Рим и Жана Яковлева от българския културен център в Рим „Феникс”.


Българските филми се придружават и от изложбата „Кирилицата – новата азбука в Европейския съюз”. Явор Милушев изрази убеждението си, че „в Годината на междукултурния диалог това е значителен принос за взаимното опознаване” и „ силен заряд за творческата енергия и отношенията между италиански и български кинотворци”. Но „Левантефилмфест е само едно начало. За перспективите на българското кино в Италия говори Даниел Владимиров, който добре познава материята, защото е актьор и снима в Италия:


*********
„В разговор между зам.министъра на културата Явор Милушев и артистичния директор на фестивала, Карло Джентиле, има вече направени предложения за участие на италианско кино в рамките на български кинофестивали. Вече има конкретни проекти, които ще бъдат предложени и включени догодина в рамките на София филм фест. Мимо Мунджели, който е директор на фестивала, но и театрален режисьор, има сериозни намерения да работим и в други сфери на културата. Той подготвя за следващата година балетен спектакъл с участието на Македония, Черна гора и България. Едно трио, модерен балет, което трябва да се избере. Има доста неща, които занапред ни очакват в Бари.


За по-малко от една година в Италия се представят български филми на две престижни места в Рим и Бари. Според теб, този ритъм ще продължи ли и догодина?
Мисля, че българско кино ще се появи в рамките и на други фестивали. Тази година бях гост на нашия международен фестивал в Пловдив, „Златната ракла”, където видях много продукти от чужди страни, включително и наши. Има много качествени и хубави неща, сред които филма „Дзифт” на Явор Гърдев, който ще се види догодина и в Италия. В момента водим преговори с част от организаторите на кинофестивала в Рим. С това нещата отиват на още по-високо ниво, т.е. ние градим, стремим се към по-високи цели. Естествено, Бари си остава Бари, но се надяваме да можем да предложим нещо и за фестивала във Венеция. От тук нататък ще има много други предложения, защото България се представя добре, интересът към България не е преставал. Ние сме интересна дестинация, нашето балканско кино е любопитно, не е само Костурица, който умее да прави балканско кино в чисто свой стил. Мога да кажа, че в България също имаме стилове и добри режисьори, артисти и техници професионално подготвени. Нека да не забравяме, че много италиански продукции отиват да снимат в България не само защото икономически е по-изгодно, а защото намират вече добри и подготвени професионалисти. Това е и нашето кино. Нека да не гледаме на нашето кино като на слаб продукт, то е на ниво, така че продължаваме да гоним фестивали тук в Италия и продължаваме нашето представяне на високо ниво на българските филми.


Какво друго те впечатли на този фестивал в Бари?
Бари е един древен, красив пристанищен град и ме впечатли това, че в рамките на декември месец прочетох брошури, означаващи че кипи от културни мероприятия. Включително и празника на Свети Никола, който е патрон на града, за когото имаше големи чествания, имаше концерти, но някои от нещата не се проведоха поради смъртта на руския патриарх Алексий ІІ. Направи ми голямо впечатление, че там има една църква посветена на Св.Никола, в която на горния етаж имаше литургия на италиански език, а на долния – на руски. Отвън пред църквата се покланяха мюсюлмани, мултиетническото излъчване и усещане ни достави голямо удоволствие. Видях хора отворени към всички и към всичко”.