Адвентът: време да преоткрием надеждата, която не е нещо, а Някой

Предколедното време е „изключителен духовен сезон на надеждата” в очакване на Спасителя” и „празник на обновената вяра в Бог”: с тези думи, миналата неделя, Папата въведете християните в началото на Адвента. В своята енциклика, „Spe Salvi”, Папа Ратцингер нарича Адвента „привилегирован период за преоткриване на надеждата”, но не като измерение в живота на християните, а като „обединяваща добродетел”, тъй като вярата се проектира към бъдещето, а „живяното днес милосърдие е подготовка за Идването на Божието Царство”. Но какво означава „очакването” в съвременното общество, белязано от консумизма и в което се иска „всичко и сега”? С този въпрос се обърнахме към теолога Бруно Форте, архиепископ на Киети-Васто в Италия:




*********
„Как истински да живеем надеждата е голямата трудност за много мъже и жени в днешно време. Смятаме, че надеждата е относително бъдеще, проектирано от нас, което е на разположение на нашите ръце, на нашата интелигентност и на нашите възможности. Истинската надежда, християнската надежда, означава абсолютно бъдеще, което не зависи от нас, защото е бъдещето на Бог. Коледа е големия празник на абсолютното бъдеще. На онзи Бог, който изненадващо идва сред нас и преобръща нашите очаквания, като по този начин ги прави по-автентични и ни подготвя да посрещнем истинския дар.


Как можем да се „обновим”, ден след ден, подготвяйки се за срещата с Господа?
Преди всичко да се освободим от логиката на „всичко и сега” и навлезем в логиката на Божията любов, според времето и формите, които Бог избира за нас. Това означава да оставим свободно пространство за вслушване в Божието Слово, съзерцание и медитация. Това измерение на молитвата и литургията върви редом със светостта, която ни помага да предвкусим утрешното бъдеще на Бог, което е на любовта и красотата.


Как да се подготвим за честването на тайната на безкрайната Божия любов към хората?
Като живеем всеки ден очакването. Важното е не да отложим за утре онова, което може да се направи днес – срещата с живия Бог, обожанието на Бог и цялата Църква. Означава да направим днес един милосърден жест към ближния и да смятаме всеки ден като ден на Бог, един ден на благодат, в който времето се трансформира от изключителната реалност на дара и срещата с живия Бог.


Какво е Вашето послание към християните, подготващи се за въплощението на Христос?
Да разтворят сърцата си за една голяма надежда в един момент, когато всички знаци в международната обстановка насочват към песезимъм и страх. Повече от всякога е необходимо да се обнови надеждата, че Бог никога не изоставя своя народ и няма да изостави нашите сърца. С Него винаги е възможно да се извърши нещо красиво. В настоящето на хората, винаги присъства нещо от утрешното бъдеще на Бог и нещо от Неговата красота, което тряба да извлечем именно сега”.