Съболезнованията на Ватикана по повод смъртта на Патриарх Алексий ІІ. Бенедикт ХVІ:
„ той бе неуморим разпространител на човешките и евангелски ценности”
Тази сутрин в своята резиденция в Пределкино, край Москва, почина руския Патриарх
Алексий ІІ. С кончината на 79 годишният руски Патриарх, чиито последни години бяха
белязани от разклатеното му здраве, си отива една от най-значителните фигури в православния
свят.
В съболезнователна телеграма Папа Бенедикт ХVІ уверява в своите молитви
за „неумориморното служение” на покойния Патрирах и припомня „ общите усилия по пътя
на взаимното разбирателство и сътрудничество между православни и католици”. Бенедикт
ХVІ подчертава в телеграмата „усилията на покойния Патриарх за възраждането на Църквата
след тежкото идеологическо подситничество, причинило мъченичеството на многобройни
свидетели на християнската вяра. Спомням си – пише Папата - неговата борба в защита
на човешките и евангелски ценности, която той водеше особено в Европа”. Бенедикт ХVІ
отправя пожеланието неговите усииля да дадат плодовете на мира и истинския човешки,
социален и духовен прогрес”.
Съболезнователни думи отправи кардинал
Валтер Каспер, председател на Папския Съвет за християнско единение, който няколко
пъти се е срещал с Московския патриарх от името на Бенедикт ХVІ:
„В период
на големи промени- се чете в посланието – неговото духовно ръководство позволи на
Църквата да посрещне предизвикателствата на прехода от Съветския съюз към днешния
ден с обновена вътрешна жизненост”, давайки „нов живот на една Църква, преминала
дълги и болезнени изпитания”. Кардинал Каспер изтъква и „желанието „ демонстрирано
постоянно от Алексий ІІ , да „ укрепи сътрудничеството с Католическата църква”. Неговите
„усилия” за подобряване на отношенията между двете Църкви „никога не са били под
съмнение”, добавя кардинал Каспер в посланието, въпреки „трудностите” и напрежението,
които понякога са възникнали”.
Едно от най - видните свидетелства за отношенията
между двете Църкви се вижда от писмата между Бенедикт ХVІ и Патриарх Алексий ІІ,
свидетелстващи уважението през тези години. Последната кореспонденция датира малко
преди месец, когато при посещението си в Москва кардинал Сепе, архиепископ на Неапол,
връчи на Руския патрирах писмо от Папата в което Бенедикт ХV- изразява своите „дълбоки
чувства” към Руската православна църква и подчертава нуобходимостта „да се ускори”
пътя към пълното християнско единение на всички последователи на Христос”. В писмо
от 23 октомври, Алексий ІІ отговори: „ Щастлив съм от нарастващите перспективи за
развитие на добрите отношения и за едно положително сътрудничество между нашите две
Църкви. Солидната основа за това стои в нашите общи корени и в нашите съгласуващи
се позиции по много въпроси, които днес измъчват света. Убеден съм в това, че най-голямото
откровение на Евангелието, „Бог е Любов” ( 1 Йн 4, 8 ), би трябвало да стане жив ориентир
за всички онези, които се смятат последователи на Христос, защото само чрез нашето
свидетелстване на тази тайна ще можем да преодолеем несъгласието и отчуждението в
този век, провъзгласявайки вечните ценности на християнството в съвременния свят”.
Съболезнователни
телеграми по повод смъртта на Патриарх Алексий ІІ отправиха видни религиозни и политически
лидери, като се започне от руския премиер Медведев, който нарече Православния патриарх
„истински духовен водач и голям гражданин на Русия”. Сред опечалените е и представителя
на Светия Престол в Руската Федерация, архиепископ Антонио Менини:
„Приех
новината с дълбока тъга, защото за последен път се видяхме на 4 ноември, когато придружавах
архиепископ Паоло Пеци с когото бе много сърдечен. Още от началото на моята мисия
в Руската федерация той оцени знаците на внимание и почит към неговата личност и отвръщаше
с приятелство и дори бих казал с бащинско внимание. Оценяваше знаците от едната и
другата страна за премахването на неразбирателствата и предрасъдъците между двете
Църкви. Мисля, че най-голямата му заслуга бе да преведе Руската църква в пост-комунистическия
период, запазвайки нейната цялост и задържайки напрежението, като заедно с това насърчаваше
нейното единение в чужбина, благодарение помощта на управляващите, разбира се, което
влиза в процеса на възстановяване на християнското семейство”.