Научен симпозиум във Ватикана за диалога между култури и религии. Кардинал Торан: диалога и икуменизма са „местата”, където може да се изгради Европа на третото хилядолетие

„Култури и религии в диалог” е мотото на научен симпозиум, който се проведе във Ватикана и организиран от Папските съвети за Култура и Междурелигиозен диалог. Заедно с ръководителите на ватиканските ведомства, архиепископ Джанфранко Равази и кардинал Жан Луи Торан, участваха известни международни експерти, културни и религиозни представители.

В своето слово при откриването кардинал Торан подчерта, че диалога и икуменизма са „местата”, където може да се изгради Европа на третото хилядолетие. Според него, сегашната Европа е много различна от преди няколко века, тъй като се характеризира от номадството на народи с различни култури и религии, а християнството „не е повече базисния елемент „ на социалната и институционалната дейности, както преди хиляда години. Всичко това приканва европейци да живеят „един хуманизъм от християнски произход”:


„Християнството остава в историята, като една инициатива и един извор - изтъкна кардинал Торан. Християнството не е нито морал, нито съвкупност от догми, а живото послание на един Бог, който говори на човека за когото този диалог е извор на вдъхновение в ежедневния живот”.


Монсеньор Джанфранко Равази припомни, че още в древността съдържанието на термина култура е много широко, тъй като е насочено към „цялостното формиране на човека”. Той посочи че, за да се осъществи диалога между култури и религии е необходимо да се следват три главни линии. Първата е борбата срещу екстремизма- от една страна срещу фундаментализма, а от друга синкретизма, който разсейва специфичността на другия. Втората, да не се забравя голямото културно и религиозно наследство, което означава съзнанието да се посрещне една друга силна идентичност, като например исляма.


„Третият път е да се намери общата база, която обединява: една моралност – каза монс. Равази - която за съжаление в днешно време е изчезнала. Тя е заменена с аморалност или с безразличие, което води до едно единствено поведение – върви се като в мъгла, не се виждат големите светлини на Доброто и Злото, справедливостта и несправедливостта, истинското и фалшивото”.


Монс. Равази посочи, че истински вярващите хора са стимул за съвременното съзнание за големите въпроси на съществуванието, които съвременния човек поставя на второстепенно място:

„От една страна, атеизмът се намира в криза, който въпреки че не признава небето трябва да има една норма за живот, за да може да съществува с другите. Съвременния атеизъм е белязан от безразличие, повърхностно отношение и баналност, като една „обществена игра” да се отрича Бог. От друга страна, се забелязва аналогична ситуация с вярващия, чиято вяра става все повече изтичаща, несъществена, духовно бедна и повърхностна, която не стига до основните въпроси: любовта, милосърдието и справедливостта, засягащи обществото и въпросите за живота и смъртта, които засягат Бог. Това е истинската дълбока вяра и истинската религиозност”.