2008-12-03 16:18:11

Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: идването на Христос е "реката на добро" и надежда, побеждаваща злото на първородния грях


На „реката от зло”, потекла в човешката история от първородния грях на първия Адам, Бог противопостави „реката на истинско добро” с идването на своя Син, „новият Адам”. В тази оптика – каза Бенедикт ХVІ по време на седмичната генерална аудиенция – трябва да бъде разбиран и днес смисълът на първородния грях, знака за човешката свобода да избира насилието вместо любовта. Пред близо шест хиляди верни от всички континенти изпълнили аулата Павел VІ, Папата призова банковите институти да бъдат солидарни, във времето на икономическа криза, със семействата и по-слабите слоеве от населението и да подкрепят производствената дейност.

Историята на спасението преминава през върховния акт на невярност на създанието към неговия Създател. Това е грехът на Адам, върху който човечеството от всяка епоха се е замисляло търсейки да разбере тази непроницаема тайна и да я разкрие, в този случай забравяйки – каза Светият Отец – това, което Свети Павел поучаваше още от първите часове на Църквата:

„В центъра на картината не стои толкова Адам с последствията на греха за човечеството, колкото Исус Христос и благодатта, която посредством Него, е излята в изобилие върху човечеството (...) Съпоставката, която Павел прави между Адам и Христос подчертава понижението на първия човек в сравнение с превъзходството на втория”.

Но какво представлява първородният грях, бе реторичният въпрос на Папата. И преди всичко: тази идея може ли да бъде поддържана и днес? Съществува една „небесна предпоставка”, от която трябва да се тръгва, за да се разбере величието на следващия Божи промисъл на любов:

„Тази небесна предпоставка е, че съществува едно противоречие в нашето същество. От една страна днес човекът знае, че трябва да прави добро и дълбоко в сърцето си желае да го прави. Но, в същото време, чувства и другия импулс да върши противното, да следва пътя на егоизма, на насилието, да прави само това, което му харесва макар и да знае, че така постъпва срещу доброто, против Бог и против ближния”.

 
Както древната визия предшестваща Христос, така и последвалата я атеистична – обясни Папата – всъщност повтарят, че както злото, така и доброто са сили, които винаги са съществували и че човекът не може да господства над тях, а само да ги понася.

„Това е една отчаяна визия: ако е така, злото е непобедимо. В крайна сметка важи само собственият интерес. И всеки прогрес би бил заплащан с една река от зло, а който би искал да служи на прогреса, би трябвало да приеме да заплати тази цена. Политиката, всъщност, е основана именно върху тези предпоставки: ефектите ги виждаме. Тази модерна мисъл може, в крайна сметка, да поражда само тъга и цинизъм”.

Новините за различните насилия пристигащи всеки ден от света, продължи Папата, са едно „неопровержимо” потвърждение за това, което е „мръсната река на злото”, навлязла в историята с първородния грях. Обаче това, което има стойност – и което Свети Павел учи – не е толкова първородният грях по само себе си, колкото станалото след него, доказателство, че злото е една противоположна сила на доброто, което е Бог:

„Бог въведе изцелението. Влезе лично в историята. На непрекъснатия извор на зло Той противопостави един извор на истинско добро. Христос разпънат и умрял, новият Адам, противопоставя на мръсната река на злото една река на светлината. И тази река присъства в историята: виждаме светците, големите светци, но и смирените светци, обикновените верни. Виждаме че реката на светлина, идваща от Христос присъства и е силна”.

Адвентът, Предколедното време, всъщност е върховната тайна на любов, която отговаря на тайната на злото. И това съзнание направи да бликне от сърцето на Бенедикт ХVІ тази спонтанна молитва:

„Ела Исусе; ела, дай сила на светлината и на доброто; ела там, където господства лъжата, непознаването на Бог, насилието, несправедливостта; ела, Господи Исусе, дай сила на доброто в света и помогни ни да бъдем носители на твоята светлина, творци на мира, свидетели на истината. Ела Господи Исусе!”.

След синтеза на катехизиса на различни езици, Папата поздрави по-големите групи присъстващи на аудиенцията. Изказа благодарност към Италианската федерация на хлебопроизводителите и сладкарите, които му подариха коледни сладкиши, предопределени за милосърдната дейност на Папата. Към делегация на банковите служители Бенедикт ХVІ се обърна с думите:

Вашето присъствие, скъпи приятели, ми дава възможност да изтъкна, особено в това време трудно за много семейства, една от първостепенните цели на банковите институти, т.е. солидарността към по-слабите слоеве и подпомагането на производствената дейност”.
 







All the contents on this site are copyrighted ©.