Бенедикт ХVІ: академичния свят трябва не да бъде зависим от частни интереси, за да разпространява свободно знанието. Компютърът и Интернет крият опасността от изолиране в една „все по-виртуална реалност”

За да бъде верен на своето призвание, Университетът трябва да има свобода в преподаването и да бъде освободен от икономически и политически условия. Това каза Папата на аудиенцията за 1300 преподаватели и студенти от Университета в Парма, която се проведе тази сутрин във Ватикана. В словото си Бенедикт ХVІ подчерта духовното и културно наследство на Св.Пиер Дамиани, изтъкнат представител на академичната школа в Парма и „един от големите реформатори на Църквата”. Той припомни неговите думи, че „всяка истинска реформа трябва да бъде преди всичко духовна и морална, което означава да започне от съзнанието”. Бенедикт ХVІ допълни, че всяка истинска реформа е свързана с зачитане на свободата - в преподаването, изследванията и от обвързване с „икономическа и политическа власт”:


„Това не означава изолацията на Университета от обществото – уточни Папата – нито самоопределение, още по-малко преследването на частни интереси, чрез обществени средства. Истинската свобода, според Евангелието и църковната традиция, е онази личност, общност или институция, която изцяло отговаря на собствената същност и собствената цел, а призванието на Университета е научната и културна подготовка на хората за развитието на цялото гражданско общество”.

 
Папата предупреди студентите от една „двойна опасност” на която са изложени новите поколения в епохата на огромното разпространение на нови информационни технологии, като компютъра и Интернет: „намаляване „способността за концентрация и умствено приложение”, а от друга страна „изолирането от една действителността в една „все по- виртуална реалност”:

 
„По този начин – подчерта Бенедикт ХVІ - общественото измерение се фрагментира на хиляди части, докато в персоналното човек се затваря сам в себе си и се затруднява в изграждането на междуличностни отношения и с различното от самия него. По своята натура, Университетът обединява и живее това своеобразно равновесие между индивидуалния и обществения елемент, между изследването и личния размисъл и споделянето с другите, в кръгозора на универсалността”.