Папата на седмичната аудиенция: няма противоречие между свети Павел и свети Яков: вярата в Бог ще ни спаси, но истинската вяра е дейната любов

Между теологията на свети Павел и тази на свети Яков, които поставят различен акцент върху стойността на вярата и делата отнасящи се до спасението, няма никакво противоречие. Това каза днес Папа Бенедикт ХVІ по време на общата седмична аудиенция проведена в аулата Павел VІ във Ватикана, в която взе участие и арменският Католикос на Киликия Арам І.

Аудиенцията бе открита с поздрава и братската прегръдка между Бенедикт ХVІ и Арам І, съпроводена от възторжените ръкопляскания на присъстващите поклонници:

This fraternal visit…

„Тази братска визита – каза Папата - е един красноречив повод да се засилят връзките на единение вече съществуващи между нас” и „една допълнителна стъпка по пътя към пълното единение”. Бенедикт ХVІ изрази своята благодарност за „постоянния и личен икуменически ангажимент” на Арам І и припомни страданията на арменския народ в свидетелстването на Христос „вярно и смело в единение с Пожертвания Агнец”.

“We need re-evangelization of our Christian communites …”

От своя страна Арменският Католикос изрази своята висока оценка за ангажимента на Бенедикт ХVІ в известяването на истината на вярата в един свят, в който отслабват моралните и религиозни ценности и подчерта необходимостта от общо свидетелстване за ре-евангелизацията на християнските общности започвайки от семействата.

Папата разви своя днешен катехизис върху доктрината на оправданието в Свети Павел и в Свети Яков, като припомни, че връзката между вяра и дела често пъти е предизвиквала „обърканост” и „неразбирателства” в християнството в течение на вековете:

„Често пъти се вижда едно неоснователно противоречие между теологията на Свети Павел и тази на Свети Яков, който в своето Послание пише: „Както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва„(2-26). В действителност, докато Павел се грижи да покаже преди всичко че вярата в Христос е нужна и достатъчна, Яков поставя акцента върху връзките свързани с вярата и делата. Затова както за Павел, така и за Яков, деятелната вяра в любовта показва безвъзмездния дар на оправданието в Христос”.

Само Бог ни прави праведни – каза Папата – но вярата е истинска, когато се претворява в любов:

„Катастрофални са последствията от една вяра, която не се въплъщава в любовта, защото се свежда до оценката и до по-вредния за нас и за братята субективизъм... до какво би се свела една литургия издигната само към Господа, без да стане същевременно служение за братята, една вяра, която не би се изразявала в любовта?”

Следователно, допълни, „оправдани чрез дара на вярата в Христос, ние сме призвани да живеем в Христовата любов към ближния, защото върху този критерий ще бъдем съдени в края на нашето съществуване”. Както сам Свети Павел казва в своя известен химн на любовта: „Ако говорех езиците на човеците и на ангелите, но нямах любов, ще бъда като бронз, който дрънчи...”

„Християнската любов е взискателна, защото извира от цялостната любов на Христос към нас: тази любов, която ни посреща, която ни обгръща, защото принуждава всеки от нас да живее не повече за себе си, затворен в своя егоизъм, а за „Този, който умря и възкръсна за нас”.

„Ако етиката, която Павел предлага на вярващите не свършва до форми на морализъм и се показва актуална за нас – заключи Папата – то е, защото всеки път тръгва винаги от личната и комунитарна връзка с оправданието в Христос, за да се претвори в живота според Духа”:

„Същественото е това: християнската етика не се ражда от една система на заповеди, тя е последствие от нашето приятелство с Христос. Това приятелство ни показва, че животът на вяра е истински, ако се въплъщава и се реализира в любовта към ближния. Да се оставим да бъдем достигнати от помирението извършено веднъж завинаги от Бог в Христос, от любовта на Бог към нас: нищо и никой не биха могли никога да ни разделят от неговата любов, която ни поставя в условие да раждаме истинските плодове на Духа”.