2008-11-21 14:37:43

Библия


Библията не е като Омир, Овидии, Хорации, или която и да е друга историческа книга. Тя е необходимото оръжие, и със нея се иска фамилярност и винаги да ни е под ръка, защото невежеството към Светото Писание е невежество към Христос”. С тези проницателни думи се обръща Бенедикт ХVІ към младежите присъстващи на ХХІ Световен ден на младежта през месец Февруари 2005 година.


В преоткриването на същността на християнството, една от необявените цели в понтификата на Бенедикт ХVІ, главно място заема Библията. Тя е така да се каже, голямата младежка любов на Ратцингер, открита благодарение на двама професори от семинарията в Мюнхен: „малко либерални – както ги описва Ратцингер – но преди всичко големи тълкуватели, които успяха да ни омаят”. Друг важен момент, който разпалва още повече, тази любов е Втория Ватикански Събор, взимайки участие в редактирането на Догматичната Конституция за Божественото Откровение Dei Verbum.

Пред една многобройна публика от библисти, спомняйки си за тези моменти от Събора, папата благодари на Бога, защото от този момент бива „дълбоко преоценена основната важност на Словото Божие. И като последствие от това, едно обновление на живота на Църквата, преди всичко в проповедта, в катехизиса, в богословието, духовността и преди всичко в икуменическия диалог”.

„Църквата не живее от самосебе си, а от Евангелието, и от него винаги е намирала посоката по своя многовековен път”. Един сигурен и изпробван начин за едно по обстойно познание на Светото Писание е неговото вслушване, медитация и молитва, които трябва да се разраснат в един живот на последователност към Христос и неговото учение”. Библейския текст трябва да се повтаря и преповтаря, за да можем да извлечем от него сока, който да подхранва нашата медитация и съзерцание и да напои нашия живот” – насърчи папа Ратцингер верните присъстващи на площад Свети Петър по време на неделната молитва.

От своя страна предупреждава Бенедикт ХVІ „чистото теоретично опознаване на Светото Писание е един вид само интелектуално вслушване и не може да се превърне в една истинска и задоволителна среща със Словото Божие. И ако е вярно, че в Писанията и в Словото Божие, Бог ни говори лично, поощрявайки нашият отговор и молитва, то тогава школите по Светото Писание, трябва да бъдат също и школи на молитва и диалог с Бог”.


С други думи, Библията не трябва да се чете в един „академичен дух”. И това е един от възловите въпроси на Папа Рацингер, който из между многото ежедневни задължения, обръщения и срещи намира винаги време за размишление върху Свето Писание и като плод на тази негова любов към Библията бе публикувана първата част от Исус от Назарет.


Тази книга, не е по никакъв начин част от поучителната власт на Папа Рацингер, а единствено плод на неговата лична научноизследователска дейност. За това самия папа казва: „всеки е свободен да ми противоречи”. Сигурно предизвиканата любопитност, към тази книга, доведе до нейния изключителен успех и милионите продадени екземпляра.


Но какво накара папа Ратцингер да поеме и тази отговорност?
„По време на моите младежки години – обяснява Бенедикт ХVІ в своята книга – през 30-те и 40-те години на миналия век, съществуваха редица въодушевяващи книги за Исус. Но от началото на 50-те годите нещата коренно се промениха. Разликата между историческия Христос и Христос на вярата все повече нарастваше, отдалечавайки все повече единия от другия. С развитието на историческо-критичното научно изследване, което се стремеше да отиде извън пределите на Евангелията и неговите извори, направените открития все по-често си противоречаха и бяха по скоро снимки на техните автори и идеали отколкото истинския образ на Исус Христос” . Това, което Исус от Назарет се стреми да направи е „да представи Исус от Евангелията, като истинския Исус, историческия Исус в пълния и истински смисъл”.

Не можем да бъдат забравени моментите, когато още в началото на своето изкачване на Папския Престол Бенедикт ХVІ разгледа въпроса за поучителната власт на Папата, обяснявайки, че познанието и разбирането на Библията „нараства под вдъхновението от Светия Дух”. Отделена от гласа на Църквата, Светото Писание става жертва на многобройни дискусии от страна на експерти. Безспорно, всичко това което те могат да ни кажат е от изключителна важност и е безценно, но науката сама не може да ни предостави едно окончателно и обвързващо тълкуване; не е способна да ни даде тази сигурност с която можем да живеем и за която можем дори да умрем”.


Хубаво е да знаем, че сме разбрали само една малка част. Хубаво е да знаем, че съществува едно неизчерпаемо съкровище и че всяко едно ново поколение ще открие нови съкровища и ще върви напред с величието на Божието Слово, което е винаги пред нас, което и ни води и е винаги велико”.
Светла Чълъкова








All the contents on this site are copyrighted ©.