Нови ръкоположения: свещеник Недялко Начев: Не е трудно е да следваш Христос, а да чуеш какво иска да ти каже

Преобразителната сила на Божията любов не е абстракция, а конкретна действителност в живота на 31 годишния Недялко Начев, който приема свещеническо ръкоположение на 22 ноември по време на тържествена света литургия в катедралния храм “Свети Лудвиг” в гр. Пловдив. Той е представител на т.н. „нова пролет” в Католическата църква в България след падането на комунистическия режим и на новото поколение църковни душепастири с цялостна духовна и богословска подготовка в чужбина. През 2001 г. заминава за Виченца, Италия, където завършва една от най-престижните семинарии в италианската област Венето, която има 150 годишна история, заедно с Младен Плачков. Те са и първите българи с пълен курс на обучение, като преди тях в семинарията са се обучавали отец Любомир Венков и отец Петър Кьосев. Недялко Начев е 12-ят свещеник, който е ръкоположен след падането на комунистически режим. В момента той се занимава основно с преподаване на религия в училище и работа с младежите в енорията на Генерал Николаево:

*********
Как реши да посветиш живота си на Бог?
Преди да взема това решение бях далеч от Църквата, така че нещата за Бог и религията бяха извън моя живот. Работех в една дискотека и един ден една приятелка ми предложи да отидем на лагер на море, организиран от Църквата. Дадоха ми отпуската и отидох, но при едно условие, че ако някой ме гледа накриво, защото не ходех на църква и не знаех какво означава вярата, веднага да се върна обратно. На това море, обаче, се случи точно обратното, защото там всички занимания, които се провеждаха, се вършеха заедно. И всичко беше невероятно красиво. От една страна съм към религията, а от друга към нас самите младежи и нашите проблеми. Всеки ден имахме една тема, върху която тогавашния семинаристът Димитър Димитров, а сега отец Димитър, и отец Румен Станев, тогава дякон, ни представиха. Един ден темата беше за любовта. Тогава имах приятелка и затова се позамислих над самия проблем. Стана ми много тъжно, че това отношение което би трябвало да имам към нея, го нямах. Като се върнах от морето продължих да ходя на Църква, дори се записах в църковния хор. От там нататък се опитахме да направим нещо в енорията: ние сами правехме коледните ясли, а когато имаше някакво тържество в енорията бяхме винаги на първа линия. Един ден обаче се запитах дали не мога да направя нещо повече. Тогава се срещнах с една приятелка, Елка, която сега е монахиня и в момента продължава обучението си в Рим. Тя сподели, че се чувства по същия начин. Така в разстояние на една година продължихме да споделяме чувствата си и това, което изпитвахме вътре в самите нас. Нямахме кураж да споделим решението ни с родителите си, затова отидохме при нашия енорист, който тогава беше отец Франциск, за да получим неговия благослов. Когато ни видя, той радостно възкликна: „О, ще има сватба!”. Тогава се засмяхме и отговорихме, че ще има сватба, но не пред олтара, а зад олтара.

Сега вече си свещеник, какво означава това за тебе?
За мен означава всичко. Това е може би животът, който винаги съм искал. Може би е животът, който преди това не разбирах. Сега наистина се чувствам на мястото си и съм щастлив от избора, който направих. Означава да занесеш сред хората, да им поднесеш самия Христос чрез това, което е правил и това, което е казал. Затова може би се чувствам донякъде недостоен, но мисля, че това е най-важното нещо: не да представям самия себе си, а Този, за когото съм станал свещеник.
Твоето присъствие в пастирската дейност сред младежите в Софийско-Пловдивската епархия се характеризира с една Фантазия на вярата: летния лагер по “Хрониките на Нарния”, младежките молитвени срещи “Любовта срещу злото” и за младежите, жертви на различни форми на насилие, наркотици, катастрофи. Имаш ли нови идеи?
Мисля, че новите идеи идват най-вече от самите младежи и от техните нужди. Срещата, например която проведохме за жертвите на различните насилия, бе идея на самите младежи, предложена на отец Димитър, които искаха да направят нещо конкретно. Така че може би заслушвайки се в гласа на новото поколение, ние можем да им дадем отговори чрез вярата си, или поне една надежда, една вяра, с която да продължат да живеят живота си по-спокойно и по-задълбочено, да погледнат самия живот и от другата страна, а не само това, което им предлага светът на забавленията и на консумацията.

Кое според теб е най-опасното предизвикателство за младежите в настоящия момент?
Според мен да се опитваш да подражаваш на другите, а не да бъдеш самия себе си. Значи, ако си в групата, ако приличаш на другите, ако се държиш като другите, значи си приет. Получава се една лъжлива представа за самия човек, а не това което е, това което мисли и чувства. Тази е най-голямата опасност: да не бъдеш самия себе си, а да се опитваш да подражаваш на другите.

Трудно ли е да се следва Христос в днешно време?
Мисля, че не е трудно. Стига до го желаеш, стига да го чувстваш. Трудното може би е другото, да се опиташ да чуеш Христос и това, което иска да ти каже. Разбира се, той не го прави лично, не праща SMS или не пише email, не се обажда и по телефона. Той ни говори чрез различните факти и чрез хората, които са около нас. Стига да съумеем да ги видим и чуем и да извлечем от тях това, което искат да ни кажат”.

*****
Недялко Начев е роден на 19 август 1977г. в гр. Пловдив. Основното си образование завършва в с. Житница. Завършва средно образование в Техникум по Механотехника в гр. Карлово. На 18 юли 2001 г. заминава за Виченца, Италия. През 2008 година завършва една от най-престижните семинарии в италианската област Венето, която има 150 годишна история заедно с Младен Плачков. В нея се обучават мирски свещеници, а от няколко години има амбицията да се превърне в международен център за духовно формиране. За съвременния подход в обучението говори и факта, че от 20 години в нея има факултет по богословие за мъже и за жени. Те са и първите българи с пълен курс на обучение, като преди тях в семинарията са се обучавали отец Любомир Венков и отец Петър Кьосев. Българското присъствие в семинарията се дължи на дългогодишния италиански мисионер в България дон Франческо Анджелучи, който полага основата на взаимосътрудничество между двата диоцеза. След дяконското му ръкоположение на 27 юни 2008г. работи му с младежите. Преподава религия в училище, организатор е на: летния лагер по “Хрониките на Нарния”; Младежката молитвена среща в енория “Пресвето Сърце Исусово” под надслова “Любовта срещу злото”; Молитвената среща за младежите, жертви на различни форми на насилие, наркотици, катастрофи.