Бенедикт ХVІ: Манастирите, пазители на най-същественото в живота и "оазиси" на Христовата любов

Манастирите са духовните оазиси, които сочат на света това, което е съществено: „да се търси Христос и неговата любов”. Това каза днес Бенедикт ХVІ приемайки участниците в пленарното заседание на Конгрегацията за институтите с богопосветен живот и на обществата с апостолски живот, която тази година чества своята сто годишна дейност.

Пленарното заседание тази година имаше тема особено скъпа за Папата: монашеството. Светият Отец изтъкна значението на монашеския живот в историята като подчерта каква е неговата цел:

„Да се търси Бог и да се търси посредством Исус Христос, който го яви (срв.Йо 1,18), да се търси спирайки погледа на невидимите действителности, които са вечни (срв. 2Кор 4,18), в очакване на славното завръщане на Господа (срв. Тт 2,13)”.

Така манастирите стават духовни оазиси, които сочат на човечеството абсолютния примат на Бог в непрекъснатото обожаване на „тайнственото, но реално божествено присъствие в света” и в братското единение живяно според „новата заповед на любовта и на взаимното служене, подготвяйки така финалната проява на Божи чеда”:

„Когато монасите живеят Евангелието по радикален начин, когато тези които са посветени изцяло на съзерцателния живот задълбочено насаждат съпружеския съюз с Христос... тогава монашеството може да бъде за всички форми на религиозен живот и на посвещаване, една памет за това, което е съществено и държи примата във всеки кръщелен живот: да се търси Христос и на преден план да се поставя неговата любов”.

„Животът посочен от Бог за това търсене и за тази любов – продължи Папата – е самото негово Слово”, което предлага „в изобилие за размишление от човеците” в книгите на Светите Писания. Тръгвайки от молитвеното слушане на това Слово, в манастирите се издига мълчаливо молитвата, ставаща свидетелство за тези, които са приемани така като че ли са самия Христос в тези места на мир, но което е за благото на цялото човечество:

„Да призоваваме Мария, Майката Божия, ‘жена на слушането’, която не поставяше нищо пред любовта на Божия Син роден от нея, за да помага на общностите с богопосветен живот и специално на монашеските, да бъдат верни на своето призвание и мисия. Нека манастирите бъдат все повече оазиси на аскетичен живот, където се чувства очарованието на съпружеския съюз с Христос и където изборът на Бог е обгърнат от мълчанието и от размишлението”.