2008-11-15 13:46:47

Папата настоя към болните деца да се проявява респект, нежност и солидарност


Към всяко болно дете, особено ако болестта е тежка, стои задължението „да им се предлага най-доброто от компетентността и от хуманността”. Тази е повелята, която Бенедикт ХVІ отправи към участниците в Международната конференция организирана във Ватикана от Папския съвет за санитарните дейци на тема за пасторалната дейност в грижата за болните деца. С малките болни, каза Светият Отец, трябва да бъде търсено справедливото равновесие между лечение без настървеност, да им бъде гарантиран контакта със семействата, да им бъде осигурена солидарността, когато болестта на едно дете е плод на едно от многобройните лица на мизерията.

„На детето се дължи максимален респект”. Думите на латинския поет Джовенале синтезират отговорността, която един възрастен има към малките, беззащитните, още неродените, особено ако са засегнати от тежки болести. Бенедикт ХVІ цитира тази древна поука като заяви, че „Църквата не забравя тези свои най-малки деца”. Пред Светипетровия приемник в Клементинската зала на апостолическия дворец бяха дошли видни международни експерти, които тези дни дискутираха във Ватикана темата за „Пасторалната дейност в грижата за болното дете”. С тях Папата припомни, че картината на децата в затруднение, за съжаление разпространена „в широки райони на земята”, се синтезира в драмата на една цифра: 4 милиона новородени, които всяка година умират преди да достигнат 26 дена живот. Прогресът на медицината, призна Бенедикт ХVІ, позволи да бъде подобрено състоянието на много болни деца:

Медицинските проучвания се намират понякога пред трудни решения, когато става въпрос например, за достигането на справедливото равновесие между терапевтична настойчивост и прекратяване на лечението при осигуряването на подходящо лечение на реалните нужди на малките пациенти, без да се изпада в изкушението за вършенето на опити. Не е излишно да се припомни, че в центъра на всяка медицинска намеса трябва да стои винаги истинското благо на детето, зачитано в неговото достойнство на човешки субект с пълни права”.

Още преди раждането едно дете, което страда от някаква болест – трябва да бъде гледано винаги „с любов”, да му бъде осигурена постоянна комуникация с близките”:

Санитарният и човешкият аспект никога не трябва да бъдат разделяни, и всяка санитарна структура особено когато е вдъхновявана от истинския християнски дух, има задължението да предлага най-доброто от компетентността и хуманността. Болният, особено ако е дете, разбира езика на нежността и на любовта, изразен чрез вниманието и търпението, вдъхновяван във вярващите от желанието да изразят същото предпочитание, което Исус имаше към малките”.

Като благодари на участниците в пленарното заседание за техния професионален принос и давайки висока оценка на социално-санитарните католически структури, носещи утеха на болните деца, като например Педиатричната болница Бамбин Джезу, Бенедикт ХVІ завърши с апела за разтваряне на сърцата към всяко страдание на най-малките, особено когато е предизвикано от заобикалящите ги особено неблагоприятни условия:

Мисълта ми е отправена към децата сираци или изоставени по причина на мизерията или разпадането на семейството; мисля за децата невинни жертви на СПИН или на войната и на многобройните въоръжени конфликти в различни части на света; мисля за децата, които умират по причина на мизерията, на сушата и на глада. Църквата не забравя тези свои най-малки чеда и ако от една страна, цени инициативите на богатите нации за подобряване на условията за тяхното развитие, от друга страна, предупреждава за необходимостта от по-голямо внимание към тези наши братя, за да могат благодарение на нашата хорова солидарност да гледат на живота с доверие и надежда”.
 







All the contents on this site are copyrighted ©.