2008-11-07 16:02:40

Койчо Димов в очакване на дяконското ръкоположение: "Вярата дава криле"


Никополската епархия се подготвя за предстоящото дяконско ръкоположение на двамата кандидати Страхил Каваленов и Койчо Димов, до скоро студенти в Папския Латерански университет в Рим. На предстоящото събитие бяха посветени Епархийния пасторален съвет, провел се в Русе в средата на месец октомври и Енорийския пасторален съвет в Белене. В Белене, където на 15 ноември ще се състои ръкоположението, очакванията и вълненията са големи, защото едва миналата година Никополската епархия усети присъствието на нови звания: за свещеник бе ръкоположение Стефан Калапиш, а вечни обети даде с.Катерина Будур. Беленчани и верните от епархията са нетърпеливи да усетят отново тържествената и радостна атмосфера, още повече защото ръкоположението съвпада с литугричния празник на Блажен Евгени Босилков, покровител на Епархията.

Койчо Димов започва своята духовна и езикова подготовка за семинарията в Рим през януари 2001г. вРусе, а през август 2003 г. постъпва във Висшата папска семинария на Римския диоцез. Там започва неговата формация, под вещото ръководство на духовния му наставник дон Роко Скатуркио. В Рим Койчо учи философия и богословие в Папския Латерански университет; посещава няколко римски енории и католическата болница „Fate bene fratelli”, където помага в пасторалната работа. Като студент Койчо 4 пъти се среща лично с папа Бенедикт XVI, чието обаяние, дълбока духовност и богословска проницателност, са определящи за неговата формация и свещеническа реализация. През м.юни т.г. Койчо се върна в Никополската епархия след приключване на 5-годишния курс в семинарията. Епископ Петко Христов го изпрати в помощ на енория „Св.Йосиф” в с.Бърдарски геран, където понастоящем е катехист и се занимава с младежите. Именно званията и работата с младежите бяха тема на нашия разговор: RealAudioMP3

*********
„За мен това ръкоположение е преди всичко един голям дар от Бога. Благодаря на Бог, че ми даде сили, даде ми кураж, даде ми смелост, въпреки трудните моменти, да успея докрай и ме водеше към този.
Всъщност, предстоящото ръкоположение е плод на едно дълго обмисляно решение и на една дълга и сериозна подготовка в Рим. Какво ти даде тази подготовка, на какво те научи?
Формацията беше задълбочена и всеобхватна: от човешката и интелектуална формация по философия и богословие до духовната и разбира се, пасторалната формация. В Рим успях да живея и да видя вселенската Църква, там където е сърцето на Църквата, Рим, където е Светият Отец успях да живея и да изпратя предишния Папа Йоан Павел ІІ до вечността и да посрещна новия Папа Бенедикт ХVІ с радостно сърце и за мен това бяха едни от най-силните моменти на вяра, които Бог ми даде да изживея през тези години.
Всъщност ти стана медиен герой, така да се каже, понеже на посещението на Папата в Латеранската семинария ти официално зададе въпрос, който бе публикуван и в Осерваторе Романо. Какво би казал днес на младите в България, как да гледат на този Папа?
Според мен времето в което живеем е трудно и сегашният Папа, който според линията на предишния Папа, но и на Павел VІ и на всички други Папи, се стреми да ни накара да повярваме в Христос, че Той ще ни освободи; да повярваме в Евангелието, което е силата, която преобразява живота. Трудно е днес за много млади хора да приемат и да живеят Светото Евангелие, но мисля, че сегашният Папа, който е един ярък пример за силно свидетелство на християнската вяра, дава много кураж и според мен много звания ще се породят от това свидетелство, което е много силно в този момент.

Вече няколко месеца си в България и си се адаптирал към българския контекст. Успяваш ли да предадеш това, което си научил в Рим?
Българският контекст е много различен от италианския, въпреки че сме една Църква и една вяра, все пак тази вяра се инкултурира, тя се присажда в различни условия. Нашето отечество все пак преживява тази дълбока духовна криза и ние като свещеници сме задължени не да бягаме, а да приемем това предизвикателство и да помогнем на хората да оцелеят в тази духовна криза, да разберат кои са истините в живота, кои са непреходните стойности, какъв е смисълът на живота, който живеем. Тези са основните истини, на които трябва да наблегнем, за да може хората да се възпитат във вярата и да разберат, че вярата е истинската опора, която дава криле особено на хората, когато са паднали и дава смисъл на целия живот.
Къде, според тебе, би трябвало да се положи акцента в пастирската дейност сред младежите?
Според мен в България акцентът към младежите трябва да се насочи към тяхната организация. Виждам, че има много младежи, които не са добре организирани. Бихме могли да помислим за някои нови движения в католическата Църква например Католическо дейност, която работи много добре в Италия за организиране на младежите не само по време на техните ваканции, но и по време на цялата катехистична година в енориите. Така че смятам, че една по-добра организация би могла да помогне много на нашите младежи, да ги направи по-добри християни, по-добри свидетели на Христа.

Какво значи да бъдеш катехист в Бърдарски Геран?
Не е лесно да бъдеш катехист в Бърдарски Геран, защото това е една енория, която започва отначалото. Тепърва изграждаме първите катехистите, които да помагат на мен като свещеник в тази енория. Така че според мен първият досег е много важен. Трябва преди всичко да потърсим всички младежи, да се стремим да разберем какво мислят те, защо не идват на Църква, кое им пречи да прекрачат Божия дом в неделя. Ако ние се опитаме да ги изслушаме и да отговорим на техните въжделения и въпроси, разбира се установяваме приятелство и връзки с тях, а това е първата стъпка и контакта с тях към едно бъдещо приятелство, опознаване и преодоляване на някои предразсъдъци, за да могат те да се върнат в Църквата. Мисля, че с Божията помощ, една част от тях ще се върнат, защото разбират, че в крайна сметка има нещо, което дава смисъл на живота и това е вярата, която е непреходна.
Дяконското ръкоположение съвпада с литургичния празник на Блажен Евгени Босилков. Какво е твоето отношение и твоята лична духовна връзка с Блажен Босилков?
Моята лична връзка с блажен Евгени Босилков е много дълбока, съкровена и интимна, защото още като студент, когато се роди моето звание, в свищовската енория на св.св.Кирил и Методий помня, че след всяка света литургия в неделя, отправяхме една специална молитва към тогавашния Божи раб Евгени Босилков. В тази молитва аз влагах наистина цялото мое сърце и го считах като един мой личен покровител Убеден съм напълно, че моето звание е един дар изпросен от небето чрез застъпничеството на блажения Евгени Босилков. От неговите последни думи, които винаги са ме впечатлявали са тези, които той е казал преди да бъде разстрелян: „Имах сили да живея, имам сили в момента да преодолея това препятствие и моля от Бог сили да остана докрай верен на Христос, Църквата и Папата”. Той е намерил сили в това непрекъснато и постоянно упование в Бога. Ето къде е силата на този голям наш български мъченик: постоянното упование в Бог.
Каква е твоята интерпретация на духовното завещание на Босилков за едно прекрасно бъдеще”. Ти къде го виждаш?
Виждам, че прекрасното бъдеще на Църквата в България започва и не е лесно, имаме вече първите звания в нашата епархия, но също и в другите две католически епархии има нови свещеници, които дойдоха, има много нови неща, които направихме. Малко по малко Църквата се съвзема, разбира се не е лесно, защото в момента материалното все повече привлича за сметка на духовното и духовните ценности. Но мисля, че тази вяра, за която наистина проляха кръвта си нашите мъченици и по-специално епископ Босилков е един прекрасен пример и тя ще даде много плодове в бъдеще. Стига ние да приемем да живеем това Евангелие”.

*****
Койчо Димов е роден на 30.11.1973 г. в гр.Стара Загора. Семейството му живее в гр.Раднево. Кръстен е на 7 юни 1974 г. Подготовка за Тайнството Първо причастие получава в енорията в Ямбол от отец Горазд Куртев, а самото Тайнство – през 1992 г. През това време той завършва средно образование в гр.Нова Загора. Койчо продължава образованието си в Стопанската Академия в гр.Свищов. Както той сам казва, в малката, но жива енория Свищов, започва неговия редовен християнски живот. Именно през периода 1992-1997 год. в Койчо се ражда призванието към свещенството, контактувайки със свещениците от Никополската епархия: о.Игнат Бадов, о.Недялко Романов, о. Дамян Талев, о.Кирил Яков и епископ Самуил Джундрин. Техният пример за християнско свидетелство и вяра и живата набожност към Божият раб, а сега Блажен Босилков, оформят в него разбирането, че е повикан за духовен живот.







All the contents on this site are copyrighted ©.