Койчо Димов в очакване на дяконското ръкоположение: "Вярата дава криле"
Никополската епархия се подготвя за предстоящото дяконско ръкоположение на двамата
кандидати Страхил Каваленов и Койчо Димов, до скоро студенти в Папския Латерански
университет в Рим. На предстоящото събитие бяха посветени Епархийния пасторален съвет,
провел се в Русе в средата на месец октомври и Енорийския пасторален съвет в Белене.
В Белене, където на 15 ноември ще се състои ръкоположението, очакванията и вълненията
са големи, защото едва миналата година Никополската епархия усети присъствието на
нови звания: за свещеник бе ръкоположение Стефан Калапиш, а вечни обети даде с.Катерина
Будур. Беленчани и верните от епархията са нетърпеливи да усетят отново тържествената
и радостна атмосфера, още повече защото ръкоположението съвпада с литугричния празник
на Блажен Евгени Босилков, покровител на Епархията.
Койчо Димов започва своята
духовна и езикова подготовка за семинарията в Рим през януари 2001г. вРусе, а през
август 2003 г. постъпва във Висшата папска семинария на Римския диоцез. Там започва
неговата формация, под вещото ръководство на духовния му наставник дон Роко Скатуркио.
В Рим Койчо учи философия и богословие в Папския Латерански университет; посещава
няколко римски енории и католическата болница „Fate bene fratelli”, където помага
в пасторалната работа. Като студент Койчо 4 пъти се среща лично с папа Бенедикт XVI,
чието обаяние, дълбока духовност и богословска проницателност, са определящи за неговата
формация и свещеническа реализация. През м.юни т.г. Койчо се върна в Никополската
епархия след приключване на 5-годишния курс в семинарията. Епископ Петко Христов го
изпрати в помощ на енория „Св.Йосиф” в с.Бърдарски геран, където понастоящем е катехист
и се занимава с младежите. Именно званията и работата с младежите бяха тема на нашия
разговор:
********* „За
мен това ръкоположение е преди всичко един голям дар от Бога. Благодаря на Бог, че
ми даде сили, даде ми кураж, даде ми смелост, въпреки трудните моменти, да успея докрай
и ме водеше към този. Всъщност, предстоящото ръкоположение е плод на едно
дълго обмисляно решение и на една дълга и сериозна подготовка в Рим. Какво ти даде
тази подготовка, на какво те научи? Формацията беше задълбочена и всеобхватна:
от човешката и интелектуална формация по философия и богословие до духовната и разбира
се, пасторалната формация. В Рим успях да живея и да видя вселенската Църква, там
където е сърцето на Църквата, Рим, където е Светият Отец успях да живея и да изпратя
предишния Папа Йоан Павел ІІ до вечността и да посрещна новия Папа Бенедикт ХVІ с
радостно сърце и за мен това бяха едни от най-силните моменти на вяра, които Бог ми
даде да изживея през тези години. Всъщност ти стана медиен герой, така да
се каже, понеже на посещението на Папата в Латеранската семинария ти официално зададе
въпрос, който бе публикуван и в Осерваторе Романо. Какво би казал днес на младите
в България, как да гледат на този Папа? Според мен времето в което живеем
е трудно и сегашният Папа, който според линията на предишния Папа, но и на Павел VІ
и на всички други Папи, се стреми да ни накара да повярваме в Христос, че Той ще ни
освободи; да повярваме в Евангелието, което е силата, която преобразява живота. Трудно
е днес за много млади хора да приемат и да живеят Светото Евангелие, но мисля, че
сегашният Папа, който е един ярък пример за силно свидетелство на християнската вяра,
дава много кураж и според мен много звания ще се породят от това свидетелство, което
е много силно в този момент.
Вече няколко месеца си в България и си се
адаптирал към българския контекст. Успяваш ли да предадеш това, което си научил в
Рим? Българският контекст е много различен от италианския, въпреки че сме
една Църква и една вяра, все пак тази вяра се инкултурира, тя се присажда в различни
условия. Нашето отечество все пак преживява тази дълбока духовна криза и ние като
свещеници сме задължени не да бягаме, а да приемем това предизвикателство и да помогнем
на хората да оцелеят в тази духовна криза, да разберат кои са истините в живота, кои
са непреходните стойности, какъв е смисълът на живота, който живеем. Тези са основните
истини, на които трябва да наблегнем, за да може хората да се възпитат във вярата
и да разберат, че вярата е истинската опора, която дава криле особено на хората, когато
са паднали и дава смисъл на целия живот. Къде, според
тебе, би трябвало да се положи акцента в пастирската дейност
средмладежите? Според мен в
България акцентът към младежите трябва да се насочи към тяхната организация. Виждам,
че има много младежи, които не са добре организирани. Бихме могли да помислим за някои
нови движения в католическата Църква например Католическо дейност, която работи много
добре в Италия за организиране на младежите не само по време на техните ваканции,
но и по време на цялата катехистична година в енориите. Така че смятам, че една по-добра
организация би могла да помогне много на нашите младежи, да ги направи по-добри християни,
по-добри свидетели на Христа.
Какво значи да бъдеш катехист в Бърдарски
Геран? Не е лесно да бъдеш катехист в Бърдарски Геран, защото това е една
енория, която започва отначалото. Тепърва изграждаме първите катехистите, които да
помагат на мен като свещеник в тази енория. Така че според мен първият досег е много
важен. Трябва преди всичко да потърсим всички младежи, да се стремим да разберем какво
мислят те, защо не идват на Църква, кое им пречи да прекрачат Божия дом в неделя.
Ако ние се опитаме да ги изслушаме и да отговорим на техните въжделения и въпроси,
разбира се установяваме приятелство и връзки с тях, а това е първата стъпка и контакта
с тях към едно бъдещо приятелство, опознаване и преодоляване на някои предразсъдъци,
за да могат те да се върнат в Църквата. Мисля, че с Божията помощ, една част от тях
ще се върнат, защото разбират, че в крайна сметка има нещо, което дава смисъл на живота
и това е вярата, която е непреходна. Дяконското ръкоположениесъвпада с литургичния празник на Блажен Евгени Босилков. Какво е твоето
отношение и твоята лична духовна връзка с Блажен Босилков? Моята лична
връзка с блажен Евгени Босилков е много дълбока, съкровена и интимна, защото още като
студент, когато се роди моето звание, в свищовската енория на св.св.Кирил и Методий
помня, че след всяка света литургия в неделя, отправяхме една специална молитва към
тогавашния Божи раб Евгени Босилков. В тази молитва аз влагах наистина цялото мое
сърце и го считах като един мой личен покровител Убеден съм напълно, че моето звание
е един дар изпросен от небето чрез застъпничеството на блажения Евгени Босилков. От
неговите последни думи, които винаги са ме впечатлявали са тези, които той е казал
преди да бъде разстрелян: „Имах сили да живея, имам сили в момента да преодолея това
препятствие и моля от Бог сили да остана докрай верен на Христос, Църквата и Папата”.
Той е намерил сили в това непрекъснато и постоянно упование в Бога. Ето къде е силата
на този голям наш български мъченик: постоянното упование в Бог. Каква е
твоята интерпретация на духовното завещание на Босилков за „едно
прекрасно бъдеще”. Ти къде го виждаш? Виждам,
че прекрасното бъдеще на Църквата в България започва и не е лесно, имаме вече първите
звания в нашата епархия, но също и в другите две католически епархии има нови свещеници,
които дойдоха, има много нови неща, които направихме. Малко по малко Църквата се съвзема,
разбира се не е лесно, защото в момента материалното все повече привлича за сметка
на духовното и духовните ценности. Но мисля, че тази вяра, за която наистина проляха
кръвта си нашите мъченици и по-специално епископ Босилков е един прекрасен пример
и тя ще даде много плодове в бъдеще. Стига ние да приемем да живеем това Евангелие”.
***** Койчо Димов е роден на 30.11.1973 г. в гр.Стара Загора. Семейството
му живее в гр.Раднево. Кръстен е на 7 юни 1974 г. Подготовка за Тайнството Първо причастие
получава в енорията в Ямбол от отец Горазд Куртев, а самото Тайнство – през 1992 г.
През това време той завършва средно образование в гр.Нова Загора. Койчо продължава
образованието си в Стопанската Академия в гр.Свищов. Както той сам казва, в малката,
но жива енория Свищов, започва неговия редовен християнски живот. Именно през периода
1992-1997 год. в Койчо се ражда призванието към свещенството, контактувайки със свещениците
от Никополската епархия: о.Игнат Бадов, о.Недялко Романов, о. Дамян Талев, о.Кирил
Яков и епископ Самуил Джундрин. Техният пример за християнско свидетелство и вяра
и живата набожност към Божият раб, а сега Блажен Босилков, оформят в него разбирането,
че е повикан за духовен живот.