Бенедикт ХVІ: Присажданията на органи трябва да бъдат винаги безвъзмездни

Бенедикт ХVІ прие днес на аудиенция участниците в проведения в Рим международен конгрес на тема: „Един дар за живота. Доводи за дарението на органи”, организиран от Папската академия за живота. „Присажданията на тъкани и на органи – каза Папата – представляват едно голямо завоевание на медицинската наука и са несъмнено един знак на надежда за много хора, които се намират в тежки, а понякога и в крайни клинични ситуации”. Присажданията – допълни Папата – трябва да бъдат винаги безвъзмездни и евентуални логики за покупко-продажба на органи са „неприемливи практики”, „морално незаконни дела”.

„Само който дарява своя живот, ще го спаси”. Припомняйки това поучение на Исус, Папата сочи една отговорност: тази на любовта, която прави от своя живот един дар за другите, за този който иска наистина да реализира себе си”. Делото на любов на дара на органи – допълни – е едно неподправено „свидетелство на любовта, която гледа отвъд смъртта, за да побеждава винаги животът”:

„Дарението на органи е едно характерно свидетелство на любовта. В период като нашия, често пъти белязан от различни форми на егоизъм, става все по-необходимо да се разбере колко е решаващо за коректното разбиране на живота да се навлезе в логиката на безвъзмездието”.

 
Логиката на безвъзмездието се противопоставя на тази на пазара: не трябва – предупреди Папата – „увеличаването на исканията за присаждане да подрони етическите принципи стоящи в неговата основа”. Евентуални логики на покупко-продажба на органи, както и приемането на дискриминационни или утилитарни критерии, биха контрастирали със смисъла на дарението, квалифицирайки се като незаконни морални действия:

„Злоупотребите в присажданията на органи и търговията с тях, които често пъти засягат невинни деца, трябва да намерят научната и медицинска общност готова да ги отхвърля като неприемливи практики. Те трябва решително да бъдат осъдени като недостойни”.

Същият етически принцип трябва да бъде подчертан, когато се стига до създаването и унищожаването на човешки ембриони предназначени за терапевтична цел:

„Идеята да се счита ембрионът като ‘терапевтичен материал’ противоречи на културните, гражданските, цивилни и етически основи, върху които се опира достойнството на личността”.

Що се отнася до техниката за присаждане на органи – отбеляза Папа Бенедикт – „те могат да се даряват само, ако не е застрашено собственото здраве и собствената идентичност и винаги по една морално валидна и пропорционална причина”. Съгласието трябва да бъде винаги свободно, „за да има присаждането характеристиката на един дар”. Бенедикт ХVІ подчерта и прогреса на науката в установяването на смъртта на пациента: „добре е следователно – уточни Светият Отец – достигнатите резултати да получат консенсуса на цялата научна общественост, така че да се насърчи търсенето на решения даващи сигурност на всички”. Тялото – обясни Папата – не може никога да бъде считано като обикновен предмет”:

„Тялото на всяка личност, заедно с духа който е даден на всеки поотделно, представляват едно неделимо цяло, в което е запечатан Божият лик. Абстрахирането от това измерение води до перспективи неспособни да доловят целостта на тайната присъстваща във всекиго”.

Медицината на присажданията съответстваща на етиката на даренията, изисква от страна на всички „ангажимента за полагане на всички усилия за формиране и информиране”, отстранявайки ако е необходимо предубеждения и недоразумения. „Пътят за следване – заключи Папата – трябва да бъде формирането и разпространението на една култура на солидарността, отваряща се за всички”.