2008 - европейска Година на междукултурния диалог: Религия, култура, национална идентичност

Един народ не може да изгражда своето благоденствие за сметка на друг народ. Всички имат едни и същи права и пред този голям дар, наречен Живот не съществуват разлики. Освен, че диалогът между народите, културите и нациите е инструмент за съжителство и споразумение, той е преди всичко признание на достойнството на един човек, без да прави каквато и да е разлика. В този смисъл и по тази причина диалогът се явява като един „облог върху социализирането между хората, върху желанието им да вървят заедно във времето, обединявайки всички сили и знания към целта, която Бог е предначертал: Земята да бъде достойна и обитаема за всички”.

Историята учи и припомня, че всеки път, когато хората се откажат от диалога по между си и не уважават законните права на другите, цели континенти пропадат в ужасите на войната, която води след себе си не само потъпкване на човешките права, но и повече зло отколкото разрешаване на проблемите.

„Мирът е ценност, която е в сърцето на всеки един човек и не може да бъде накърняван, независимо от културната идентичност на даден индивид”, напомня Бенедикт ХVІ.”Ето защо, всеки трябва да се чувства отговорен за това ценно добро и да работи за опазването на мира чист и неопетнен. Всички хора принадлежат на едно и също семейство. Прекаленото изтъкване на собствените различия е в контраст с основната истина. Необходимо е да осъзнаем, че всички сме свързани от една и съща съдба, за да оценим по-добре собствените си исторически и културни различия. Не бива да се противопоставяме, а да се координираме с представителите на други култури. Тогава мирът изглежда различен: не само като невоенно време, а като съжителство между отделни граждани в едно общество, в което властва правдата, и в което доброто е възможно за всекиго. Истината за мира приканва всички да се стремят към плодотворни и искрени взаимоотношения, да стимулират търсенето на прошката и примирието, да бъдат открити и верни на дадената дума.”

Освен диалогът между народите трябва да припомним, че между тези нации и народи има много мъже и жени, които са принудени да емигрират от техните земи. Днешните имигрантски вълни представляват най-голямото движение на хора на всички времена. През последните десетилетия този феномен обхвана около двеста милиона души и се превърна в структурна реалност на съвременното общество, създавайки все по-големи проблеми от социална, културна, политическа, религиозна, икономическа и пасторална гледна точка. Разглеждането на този феномен от гледна точка на Църквата е необходим поради присъствието на голям брой християни, които обаче не са получили причастие в католическите църкви, а също така и нарастването на все повече мюсюлмани на териториите, които са с християнски традиции. В сферата на този феномен, нов преди всичко за Европа, не са малко тези, които виждат интеграцията като едно „претопяване”, което води „до задушаване и забравяне на собствената културна идентичност” , казваше папа Йоан Павел ІІ.

С поглед обърнат към „смисъла на съвременния и бъдещ живот и върху правилното установяване на социалните взаимоотношения” папа Бенедикт ХVІ казва: „Миграцията е сред знаците на съвремието, тъй като става важна характеристика на трудовия пазар на световно ниво, като резултат от феномена на наложената глобализация. Естествено върху този „знак на нашето време” играят роля различни компоненти. Те обхващат както вътрешните така и международни миграции, както желани, така и принудителни, както редовни, така и нередовни, често свързани с ужасния незаконен трафик на хора. Не може да бъде забравена категорията от чуждестранни студенти, чийто брой расте с всяка измината година”.