Папата отслужи заупокойна литургия за починалите през настоящата година кардинали и епископи

Физическият край, смъртта ни учи, че в този свят всички сме приходящи и че сме предопределени за вечно щастие според това до колко сме съумели да навлезем, доловим и приемем тайната на Божията любов. Тази е истината, която днес сутринта, по време на заупокойната Литургия в Базиликата св. Петър, Бенедикт XVI посочи в своята проповед. Възпоменавайки починалите през годината кардинали и епископи, Папата ги изреди един по един : кардиналите Стефан Фумио Хамао, Алфонсо Мария Щиклер, Алоизио Лоршайдер, Питер Порекуу Дери, Адолфо Антонио Суарес Ривера, Ернесто Корипио Ахумада, Алфонсо Лопец Трухильо, Бернардин Гантин, Антонио Иноченти и Антонио Хозе Гонзалес Дзумарага. „Ние – каза Светият Отец им вярваме и ги чувстваме живи в Бога на живите”, както ни уверява старозаветната Книга Премъдрост Соломонова: „не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот”.


„Ако Господ привика при себе Си преди времето благочестив, означава – каза Папата – че Той, Небесният Отец е положил върху него знамението на своето предпочитание: ранната смърт на наш скъп човек се превръща в покана към нас да не живеем тук на земята посредствено, а бързо и ефикасно да се стремим към пълнотата на живота…Светът смята онези от нас, които имат дълголетие за дарени с благополучие, а Бог не преценява своите чеда според възрастта им, а гледа на „честната старост”, т.е. на величината в честността на човешкото сърце. Светът – допълни Бенедикт XVI – почита „мъдрите” и „надарените”, докато Господ предпочита и въздига „малките””.


Следователно съществува един „контраст между онова, което на пръв поглед се забелязва тук на земята и това, което долавят очите на Бога”. Тези обаче две измерения на реалната действителност, или това на временното преминаващо и на привидната външност, и другото измерение, което е „дълбочина, защото е истина и вечност” не се взаимно наследяват, защото истинският живот започва след физическата смърт”.


„В действителност, истинският живот, вечният живот има своето начало още в този живот, въпреки че това се осъществява във временността на историческите събития; вечният живот започва да съществува в онези измерения, с които ние разполагаме духа и сърцето си за Божията тайна и приемаме Господа сред нас и в нас самите. Бог е Господ на живота и животът ни е в Него, „защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме”.


От друга страна – допълни Бенедикт XVI – „в перспектива на евангелската мъдрост, смъртта е поучаваща човека, защото го извежда до уверението, че той е длъжен да гледа в лицето реалната действителност”:

„Смъртта ни кара да признаем, че всичко онова, което в очите на света изглежда велико и непобедими рухва в един само момент. Пред смъртта, всичко онова, което е продиктувано от човешките чувства на гордост, губи смисъл и изпъква само това, което е наистина валидно. Всичко свършва и всички без изключение сме само пътници, които преминават, т.е. приходящи от един живот към друг. Само Бог носи в себе си живот и този именно живот е истинският и вечен”.

Негово Светейшество подчерта към края, че от всичко, което носим посредством вярата си, можем да установим, че човекът е в състояние да достигне вечния в Бога живот само ако изцяло навлезе в логиката за дара: както Сам Господ се е дарил на нас посредством Исус, така и ние сме звани да се даряваме на ближните: това е логиката на любовта, която придружава човека от смъртта към живота, въпреки нашите слабости и немощ. „Това Слово на живота и на мъдростта – завършва Папата – ни утешава пред тайната на физическия край, и най вече, когато смъртта отнесе скъпи наши хора”:

„Следователно, ако сме силно натъжени заради неотклонната раздяла с тях и ако до днес сме скръбни заради тяхната липса сред нас, вярата ни изпълва с онова утешение, което ни дава уверение, че както Исус и винаги благодарение на Него, смъртта няма вече власт над тях. Преминали през този живот, посредством многомилостивото Сърце Христово,
Всички те са навлезли като праведниците „в покой”. Така, възпоменавайки светците, които са далече от земното страдание на този живот и ние изпитваме силното желание един ден да сме заедно с тях” – каза в края Папата.