Църквата възпоменава всички покойни: Бенедикт ХVІ: Да гледаме към смъртта в светлината на вечната Божия любов без да изпадаме в суеверие и синкретизъм

В деня, когато Църквата възпоменава всички покойни, Бенедикт ХVІ прикани верните да не скърбят, а да гледат на смъртта в светлината на умрелия и възкръснал Христос. По време на молитвата Ангел Господен, Папата се обърна към християните „да евангелизират действителността на смъртта, подвластна на суеврието и синретизма, за да не може християнската истина да бъде смесвана с най-различни митологии:


„Още Апостол Павел в писмата си до първите християнски общности призовава верните „да не скърбят, както другите, нямащи надежда”, подчерта Папата цитирайки Апостол Павел. „Защото ако вярваме ,че Исус умря и възкръсна, то и починалите в Исуса Бог ще приведе с него” (1Сол, 4,13-14). И днес е нужно да евангелизираме действителността на смъртта и на вечния живот, която е субект на суеверие и синкретизъм, за да не може християнската истина да бъде смесвана с митологии от най-ризличен вид”.


Папата припомни, че вечния живот е сред темите в неговата енциклика за надеждата (Spe salvi), където си пита дали мъжете и жените в съвременната епоха още желаят вечния живот или земното съществувание е станало за тях „единствения хоризонт”:
 
„В действителност, както отбелязва Св.Августин, всичи искаме „блажен живот” и щастието – каза Бенедикт ХVІ. Не знаем какво точно означава, но сме привлечени от него. Това е универсална надежда, която е обща за хората от всички епохи и географски места. Изразът „вечен живот” се стреми да назове това неудържимо очакване: не една безкрайна последователност, а потопяване в океана на безкрайната любов в който времето, преди и след това, повече не съществува. Една пълнота на живота и на радостта: това е в което се надяваме и което очакваме от нашето съществувание с Христос”.


Преди да произнесе молитвата Ангел Господен, Папата призова всички „да обновят надеждата във вечния живот, реално основан върху смъртта и възкресението на Христос”.
 
„Възкръснах и сега завинаги съм с теб”, ни казва Господ и подкрепя нашата ръка. Където и да паднеш, ще паднеш върху моята ръка и ще бъда с теб до вратата на смъртта - там, където никой не може да те придружи и където нищо не можеш да занесеш. Там ще те чакам, за да преобразя за теб мрака в светлина”.


„Християнската надежа – завръши Папата – никога не е индивидуална, а винаги е надежда за другите”. „Нашето съществувание е дълбоко свързано с другите и доброто и злото, което всеки извършва, засяга винаги и другите”:
 
„По този начин молитвата на една поклонническа душа може да помогне на друга душа, която се пречиства след смъртта. Ето защо днес Църквата ни приканва да се молим за нашите покойни и да посетим техните гробове. Нека Мария, звезда на надеждата, да укрепи вярата ни във вечния живот и подкрепи молитвите ни за нашите покойни братя и сестри”.


На този ден Папата се отправя във Ватиканската крипта, където остава в молитвено мълчание пред гробовете на покойните Свети Петрови приемници. На 3 ноември Бенедикт ХVІ ще отслужи заупокойна литургия за всички кардинали и епископи починали през настоящата година.