Бенедикт ХVІ: Общението със Светците ни помага да победим страха и страданието

„Голямата радост” с която Църквата днес отбелязва празника Всички Светци, „ни подтиква да ускорим нашия земен поход и ни помага да предоляваме всяка трудност, страх и страдание”. С тези думи Папата се обърна към хилядите верни и поклонници събрани на площад Св.Петър за молитвата Ангел Господен, която отправи от прозореца на работния си кабинет. Бенедикт ХVІ сравни красотата на разнообразието от светци с „прекрасна ботаническа градина”, където „оставаш удивен от фантазията на Твореца”, заради разнообразието от цветя и растения”. Папата цитира и известния спиричуъл ''When the Saints”: „Когато дойде войската на Твоите светци, как искам Господи да бъда сред тях”.
 
„Всеки един от светците се различава с уникалността на своята личност и духовна харизма. Всички обаче са свързани от „печата” на Христос – знака на Неговата любов, засвидетелствана на Кръста. Всички се радват в един безкраен празник, но както Исус, те са постигнали това преминавайки през трудности и изпитания, всеки един със своята саможертва, за да участват в славата на Възкресението”.


„Празника на Всички Светци – обясни Папата – се утвърждава през първото християнско хилядолетие като колективен празник на мъчениците”. Едно мъченичество, което може да се приеме като безрезервна любов към Христос и тотално себеотдаване на Бога и ближните, следвайки пътя на „Блаженствата”:
 
„Това е същият път на Исус по който светците и светиците са положили усилия да преминат, въпреки че са съзнавали своите човешки ограничения. В земния си живот те са останали бедните по дух, огорчени заради греховете, скромни, жадни и гладни за справедливост, милосърдни, чисти по сърце, миротворци, преследвани. И Бог участва в тяхната радост: те я предчувстват в земния живот и в отвъдното се радват в нейната пълнота. Сега те са утешени и виждат Бог, като Негови чеда. „Тяхно е Царството небесно” (Мт 5,3-10).

„Нека в този ден да се почувстваме притеглени към Небето – каза Папата - и ускорим крачките на земното ни поклонничество. Нека усетим в сърцата си желанието завинаги да се присъединим към семейството на светците. Както казва един известен спиричуъл: „Когато „Когато дойде войската на Твоите светци, как искам Господи да бъда сред тях”.
 
„Нека това хубаво желание се запали у всички християни и им помогне да преодолеят всяка трудност, страх и страдание. Да подадем нашата ръка на Дева Мария, Царица на всички Светци и се оставим да ни води към небесната ни родина, придружени от блажения дух на „всички племена и колена , народи и езици (Откр. 7,9). Нека молитвено се обединим в спомена за нашите скъпи покойни, който литургично се чества на 2 ноември”.