Милен Найденов в очакване на дяконско ръкоположение: „Искам да споделя Божието Слово с младите и да го живеем заедно”

Религиозното звание: дар Божи, посвещение, радост и отговорност. Това е изборът на Милен Найденов, който на 25 декември ще бъде ръкоположен за дякон в Апостолическата екзархия в София. Тази година той окончателно завърши богословската си и духовна подготовка, започнала през 1999г. от Малката семинария в Пловдив, продължила с три годишно обучение в духовната семинария „Св.Йоан Мария Виане” в Арс, Франция и четири години в Папския Бенедиктински университет в Рим. Милен има пряк опит в пастирската дейност с младежите в епархията на Беле-Арс и от римските енории и може би затова първата му поверена задача е да бъде сред младите:


*********
„Веднага след като се завърнах от Рим монс. Пройков ме покани да остана в Екзархията и ми предложи да започна да се занимавам с младежите от нашата енория в София. За мен това беше огромна чест, тъй като винаги съм се надявал да имам възможността да работя с тях.


Ти вече имаш конкретен опит с младежите от енориите във Франция и от римските енории, но как виждаш сега участието на младите хора в живота на Църквата в България?
За мен беше много изненадващо да видя, че в софийската енория младите хора намаляват. Това може да се обясни с няколко причини: много млади хора напуснаха България, за да търсят късмета си в чужбина, други с желанието да учат и се развиват, но третата причина, която най-силно ме притеснява, е намаляването на техния интерес към вярата и към Църквата.


Какво според теб би могло да се направи, за да могат те да се завърнат и участват в живота на Църквата?
Мисля, че за да спечелим младите хора е необходимо да им се обърне повече внимание. Може би трябва да имаме повече доверие в тях и да търсим начин за повече срещи и да контактуваме с тях. Може би трябва да им предложим повече място в Църквата Ако те смятат, че нямат своето място в нея със сигурност няма да дойдат. Но когато им се предложи място в Църквата аз съм сигурен, че те ще се върнат. Младите хора търсят в Църквата модел за подражание и ако ние наистина сме хора на молитвата и хора отворени към младежите, тогава те ще забележат че Църквата е различна от света, който ги заобикаля. Защото в Църквата те ще намерят себе си, ще намерят Исус Христос, който им предлага всичко онова, което света не може: любов, милосърдие, приятелство.

Имаш ли конкретни идеи за подход и инициативи с младите хора?
Тази година започнах да се срещам с хората и ги опознавам, а след това може да се действа и им се предложи нещо. Първото, което искам е да се запозная с тези хора, и взаимно да живеем в една общност. Младите хора могат да бъдат спечели само тогава, когато бъдат взети на сериозно и им се даде доверие. Ние, богопосветените, също можем да се научим от тях, защото като млад човек зная какво е доверието от страна на по-големите.
 
Всъщност, не трябва ли да се започне от комуникацията с младите и от езика на Църквата с който да им се говори?
Настина, комуникацията е много важна и ако има някакво затруднение с нея трябва да се види защо е така. Тоест, необходимо е да се преразгледат някои стари думи и изрази, които използваме и осъвременим нашия разговорен речник. Все още използваме някои стари думи в литургичните книги и много често някои хора и приятели ме питат какво е значението на дадена дума или израз. Ето защо, смятам че за да се разбираме трябва да имаме разбираем език.
 
На Синода на епископите в Рим, който завърши миналата седмица, бяха направени предложения да се увеличат формите на комуникация на Божието Слово…
Нужно е осъвременяване: използването на Интернет, печата, радио , телевизия. Аз започнах издаването на един литургичен бюлетин със заглавие „В името на Господа”. Той излиза всяка неделя в Апостолическата екзархия и целта му е да бъде в помощ на свещениците и миряните, за да могат да следват четивата по време на литургията. Смятам обаче, че по-важно е да останем в традицията на Църквата и придружаваме младите с Божието Слово. Ние трябва да бъдем свидетели на Христос и в днешния ден. Това става единствено чрез човешкия начин на общуване и бъдем заедно с младите хора.


С какви чувства и мисли се подготвяш за предстоящото дяконско ръкоположение?
Наистина, за мен подготовката за това ръкоположение е много вълнуващ момент, защото единственото което искам като дякон е да бъда истински свидетел на възкръсналия Христос между хората. Нека те да виждат в мене човек, който свидетелства своята вяра, защото да подражаваш на Христос означава да бъдеш това, което е бил Той за своите съвременници”.