50 години от началото на понтификата на Йоан ХХІІІ. Бенедикт ХVІ: Човек и Пастир
на мира, открил вратите за диалога с всички и за братството между християните
(28.10.2008) - На 28 октомври 1958г. започва понтификата на Йоан ХХІІІ, който ще трае
само 5 тодини, но ще остави дълбоки следи в живота на Църквата и вярващите. Достатътчно
е да се споменат само свикването на Втория Ватиканси събор и публикацията на енцикликата
Pacem in Terris. За всички, Блажен Йоан ХХІІІ ще остане като „Добрия папа”, винаги
готов да се присъедини към страданието на ближния и го дари с усмивката си. Този
ден бе припомнем с тържестевена възпоменателна литургия, която тази вечер отслужи
във базиликата Св.Петър държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне.
В края на церемонията Папа Бенедикт ХVІ произнесе кратък поздрав към присъстващите,
сред които голяма поклонническа група от диоцеза на Бергамо, чийто верен син е Папа
Ронкали. Един живот, като Бенедикт ХVІ, който с помощта на Светия Дух се превръща
в „ благодатна почва за разцъфтяване на съгласието, надеждата, единството и мира в
името на цялото човечество”:
„Папа Йоан ХХІІІ посочи вярата в Христос и
принадлежността на Църквата, майка и учителка, като гаранция за плодотворно християнско
свидетелство в света. Така, във време на силни противоречия, Папата се прояви като
човек и пастир на мира, съумял да разкрие на Изток и на Запад, необятните хоризонти
на братството между християните и диалога с всички”.
Бенедикт ХVІ припомни
фигурата и качествата на Папа Ронкали, свързавйки ги с неотдавна провелия се диоцезален
Синод посветен на енорията: „Енорията е мястото, където се научава да се живее конкретната
и жива вяра, посочи Бенедикт ХVІ. Това позволява да се поддържа жива богатата традиция
от миналото и се предложат ценности в един секуларизиран контекст, който много често
демонстира враждебност или безразличие”. Именно в тези ситуации той припомни думите
на Папа Ронкали от енцикликата „Pacem, in Terris”:
“Вярващият трябва
да бъде искра на светлината, център на любовта и животворителен фермент в обществото;
това ще бъде възможно само когато живее вътре в себе си общението с Бог. Това бе програмата
за живот на големия Папа и може да стане идеал за всеки вярващ и всяка една християнска
общност, която съумява да черпи сили от Евхаристията, извор на безвъзмездната, вярната
и милосърдна любов на Разпнатия”.
Бенедикт ХVІ специално спомена
семейството, което е „централен обект на църковния живот, люлка на възпитанието въввярата
и незаменима клетка в соцалния живот”, като припомни думи на Папа Ронкали в неговото
писмо до близките: „Домашното възпитание оставя най-дълбоки следи. Забравил съм
много неща от книгите, но винаги много добре си спомням наученото от родителите и
възрастните”. Именно затова Църквата разчита на семейството, добави Бенедикт
ХVІ, чиято мисия е да демонстира „величието на християнското милосърдие от което
няма нищо по-добро за насърчаване на съгласието, справедливия мир и братското единение
на всички”. Моля се, завърши Бенедикт ХVІ, Папа Йоан ХХІІІ да ни дари със своя поглед
и сърце, за да се почувстваме наистина Божие семейство”.